Майка ми беше събирала вещи през целия си живот… гардеробите ѝ бяха пълни с вещи. Майка ми имаше много красиви тоалети, но носеше старите си износени дрехи – най-много 6-7 неща: раздрънкани дънки, стари износени тениски, една рокля, която вече се беше сбогувала с майка ми, и един чифт маратонки с дупки на подметките.
Мама купуваше все повече нови неща, но не ги носеше, защото беше твърдо убедена, че новите дрехи са само за важни събития. Мама имаше много красиви чинии с различни цветове и шарки.Имаше турска печка със сложни рисунки отстрани, но майка ми правеше кафе в малка тенджера.
Вкусът на това кафе беше отвратителен. Майка ми имаше колекция от френски парфюми, една капка от които върху дрехите ѝ изпълваше цялото пространство с невероятен аромат в продължение на седмица. Мама не използваше тези парфюми. Логиката е същата.
Освен парфюм, приятелките на майка ми ѝ подаряваха и скъпа козметика, но майка ми използваше евтина козметика с най-ниско качество. Тя запазваше добрата козметика за по-добри дни. На много ранна възраст майка ми почина. Дълго време не смеех да вляза в стаята ѝ, но един ден реших да подредя вещите ѝ.
Там открих 3 огромни торби с дрехи, цял рафт с парфюми и няколко кутии с козметика. Раздадох почти всичко и реших да живея живота си по различен начин от този на майка ми.
Окачих новите си дрехи на първия ред, изхвърлих старите си обувки, купих си качествена козметика, започнах да се грижа за себе си и си поставих за правило да изглеждам по най-добрия начин всеки ден и да живея по най-добрия начин, защото откъде да знам колко време още ми оставаше да се наслаждавам на този прекрасен живот. Жалко, че майка ми не осъзна това.
