Съпругът ми произхожда от доста заможно семейство. Бях наясно с това, когато се омъжих. Не се омъжих за Борис от меркантилни подбуди, много го обичам, но все пак в началото мислех, че родителите му ще ни помогнат. Но щом се оженихме, родителите му веднага си измиха ръцете с нас.
Ние с Борис нямахме намерение да искаме от никого нищо, работехме здраво и започнахме да пестим сами.Едва наскоро завършихме университет, така че в момента не печелим много, но това ни беше достатъчно, за да живеем. Едва наскоро разбрахме, че съм бременна.
Това не беше най-добрата новина за нас, защото в момента живеем в апартамент под наем в не най-добрите условия и не бихме искали хората да дъвчат дете тук. Родителите на съпруга ми бяха на седмото небе от щастие, когато разбраха, че съм бременна.
Тогава реших да намекна на свекърва ми: “Но ние нямаме къде да живеем – казах, – може би можеш да ни помогнеш по някакъв начин? Свекърва ми вдигна ръце: “Не, откъде ще имаме пари? И все пак знам със сигурност, че те имат пари.
Съвсем наскоро свекърът ми обнови джипа си с още по-нова кола, а между другото живеят в огромно имение. За себе си реших, че няма да позволя на детето да общува с бабата и дядото, защото те не са направили нищо за нас. За тях колата е по-важна от внука им.
