Със Сергей се оженихме преди петнайсет години. Веднага разбрах, че никога няма да имаме добри отношения със свекърва ми.
Дълго време Сергей и аз нямахме деца. За щастие той беше бизнесмен, работеше като директор на успешна компания, така че се подложихме на медицински преглед, излекувахме се и скоро животът ни възнагради със син и дъщеря.
Аз отглеждах децата, а съпругът ми работеше. Бяхме доволни от това споразумение. Майка ми живееше в друга държава, така че не очаквах от нея помощ. Но свекърва ми просто не искаше да помогне.
Тя не ме харесваше и пренебрегваше внуците си. Преди петнайсет години смяташе, че съм недостоен за сина ѝ, мислеше, че съм с него само за пари, запознаваше го с дъщерите на богати родители, но Сергей избра мен. Една вечер, когато се прибрах вкъщи, намерих бележка на нощното шкафче и забелязах, че апартаментът е празен, а вещите на Сергей ги няма. Той беше оставил мен и децата.
Беше написано на лист хартия: “Имам още един. Ти си силна жена, ще се справиш. Ако успеете, простете ми. Не ме търсете. Обадих му се, но телефонът беше изключен. Той си тръгна, оставяйки ме без нищо. Не забелязах никакви промени в поведението му. Дори не знаех, че има друга жена.
Реших да се обадя на свекърва ми. – За всичко си виновна ти! От самото начало знаех, че така ще свърши всичко, затова бях против. Все още не разбирам за какво съм виновна. Това, което е ясно, е, че останах без нищо – и с децата си. Нямах представа как ще ги храня, как ще живеем! Спомних си, че преди да се омъжа, си изкарвах прехраната с писане на курсови и дипломни работи. Правех го…
И няколко месеца по-късно на вратата се позвъни. Отворих вратата, а там беше свекърва ми, която хленчеше, че новата приятелка на мъжа ѝ ги е омотала около пръстите си, ограбила ги е и е изчезнала, оставяйки ги без нищо, точно както беше оставила мен. Свекърва ми ме помоли да ѝ позволя да остане за известно време. И сега не знам дали да постъпя така, както тя постъпи с мен навремето, или да ѝ простя.
