Разведох се с първия си съпруг преди много години. О, той ми изхаби нервите! Отне ми много време да се възстановя от този брак. Той беше безработен, пропиваше парите ми, крадеше всичко от къщата. Аз го търпях, защото имахме син, който растеше.
Но един ден, когато Питър беше на 12 години, той дойде при мен, погледна ме право в очите и каза: “Мамо, защо търпиш това? Изхвърли го навън! Тогава сякаш люспи паднаха от очите ми и аз изгоних мъжа си без никакво съмнение.
Каква радост беше това – думите не могат да се изразят. По-късно имах няколко гаджета, но никога не планирах сериозна връзка. Страхувах се да не попадна отново в капан. Последните четири години бяха особено трудни. реклами Синът ми отиде да работи в Канада и реши да остане там завинаги.
Не искам да отида при него – твърде късно е да свиквам с друга държава. Преминах през карантината много трудно – никой не дойде да ме види. “Намери си приятел, с когото да поговориш” – призова ме моята приятелка. “Виждаш ли, гледам връстниците си и всички те са страшни и слаби. Срамувам се да покажа лицето си пред хората. За какво ми е такъв човек? “Те не искат приятел, а прислужница.” – Така че се запознайте с някой по-млад. Изглеждаш страхотно!
Тогава започнах да мисля за това. По някакъв начин се случи така, че един мъж, който живееше в съседната къща, започна да ме заговаря. Всеки ден той разхождаше кучето си в близкия парк. Името му беше Иван. Беше разведен, бившата му съпруга беше заминала за Италия, а той имаше възрастна дъщеря. Изглежда красив, на 49 години. Аз съм, нека ви напомня, на 62 години. Започнахме да си говорим и той се грижеше за мен толкова добре – почти всеки ден ми носеше цветя. Преди да се усетя, той вече се беше преместил при мен. Всички около мен бяха изненадани, че такъв красив и интересен мъж ми е обърнал внимание.
Няма да скрия, че това ме поласка. Всеки ден му приготвях вкусни ястия и с удоволствие перях и гладех дрехите му. Но един ден той ми каза: “Можеш да разхождаш кучето ми. Добре е да подишаш малко свеж въздух.” – Да отидем заедно. – Може би не трябва да се показваме твърде често пред хората. “Дали той се срамува от мен?” – помислих си аз. И тогава осъзнах, че съм станал негов слуга.
Реших да поговоря сериозно с него. “Мисля, че трябва да си поделим домакинските задължения поравно. Можеш сам да гладиш дрехите. И да разхождаш кучето си.” – Слушай, ако искаш да имаш млад и красив мъж, трябва да му угаждаш. Имаш 30 минути да си събереш нещата и да се махнеш оттук! – Не мога, дъщеря ми вече доведе момчето в апартамента ми. – Е, тогава живейте заедно! Изгоних го без колебание. Макар че, честно казано, ми беше тъжно. Нима една жена на моята възраст вече не може да намери истинска любов? Толкова много искам нежност.
