Родителите ми са на 60 години, а аз съм единствената им дъщеря. Бях сигурна, че ще ме подкрепят в труден момент, но се оказа, че е съвсем различно от това, което си мислех. Омъжих се на 30-годишна възраст и веднага след сватбата започнаха разговори: “Кога ще имаме внуци?”, “Време е да станем баба и дядо!”. Първата ми бременност беше трудна, защото носех близнаци. Нашите момчета се родиха здрави и сега са на две години. Но родителите, които с такова нетърпение очакваха внуците си, ни посетиха само три пъти през това време, въпреки че живеем в един и същи град. Така и не получих никаква помощ или подкрепа.
Свекърва ми също е заета с личния си живот – урежда връзката си. Сега отново съм бременна и нямам представа как петимата ще живеем в едностаен апартамент. Вече ни е трудно и дори не мога да си представя какво ще се случи по-нататък.
Все още съм в отпуск по майчинство, който ще продължи дълго, а съпругът ми работи като охранител и в такси, така че не разполагаме с много пари. Родителите ми живеят заедно в селска къща и дават под наем тристайния си апартамент. Помолих ги да си разменят апартамента с нас, защото на двамата ще им е по-лесно в по-малко жилище, а ние се нуждаем от повече пространство с децата си.
Но родителите ми категорично отказаха, защото се чувстваха комфортно по начина, по който се случваха нещата. Дори предложих да се преместим в къщата им на село, но майка ми също отказа. “Трябва сама да изкарваш парите си, а не да искаш от родителите си”, каза тя. “Мамо, вие с татко ще се справите в едностаен апартамент, нали сте само двама. А и децата имат нужда от повече пространство, а извън града имат нужда от чист въздух и природа.”
“Когато те отглеждахме, не искахме от никого нищо, така че и ти трябва да се научиш да правиш същото. Когато се обърнахме към свекърва ми, тя също ни отказа: “Оставете ме да живея за себе си. Ще се омъжа за втори път и ще живеем в моите две стаи. Олег има дъщеря от първия си брак, така че тя ще има втората стая. Вече сме мислили да продадем апартамента и колата си, за да си купим нещо по-голямо, но все още нямаме достатъчно пари, дори със спестяванията си. Родителите ми също отказаха да ни дадат назаем липсващата сума.
В затруднено положение сме, но вярвам, че в крайна сметка ще успеем да си купим голям апартамент.
Съпругът ми ме подкрепя и това не ми позволява да се отчайвам. Единственото тъжно нещо е, че близките хора, които обещаха да ми помогнат, ми обърнаха гръб. И ние останахме лице в лице с проблемите си. Имали ли сте подобни ситуации? Как решихте жилищните си проблеми?
