Аз самата съм израснала в сиропиталище и не бих пожелала това на никого. Ходех в училище, където повечето деца бяха от обикновени семейства, така че често ми се подиграваха. Детството и юношеството ми бяха трудни. Когато пораснах, постъпих в педагогически институт и си намерих работа в един дом за сираци.
Исках да дам на децата, които растат в същото положение като мен, колкото се може повече топлина и любов. Аз, както никой друг, разбирах техните душевни терзания и страхове, така че лесно можех да намеря подход към тях. На петата година от работата ми в сиропиталището получихме двама братя. При първата среща те наистина ме впечатлиха. Ерик беше три години по-възрастен от Марк.
Децата изглеждаха много уютно, затова по-късно попитах директора на сиропиталището: -“Как попаднаха при нас?” “Децата бяха в лагер, а родителите им отидоха на почивка и моторната им лодка се изгуби в морето. В момента ги издирваме, смятат се за изчезнали. Децата са били доведени тук от лагера.
Те нямат други роднини, които биха могли да ги вземат. Много ми беше жал за момчетата. Веднъж попаднали в тази ситуация, те някак си бързо пораснаха, но по-малкият брат все още беше по-притеснен. Учителите от нощната смяна казали, че той плачел насън и викал майка си и баща си.
И двете момчета бяха в моята група, така че прекарвах много време с тях и много се привързах към тях. Три години по-късно отидох при директорката и ѝ казах, че искам да ги осиновя. “Арина, няма да се сдобиеш с деца”, сви рамене жената. “Защо?” “Не си омъжена, живееш в малък апартамент, заплатата ти е ниска.
– “Но аз ги обичам! Екатерина Николаевна поклати глава. – “Знаеш ли каква бюрокрация имаме сега! В днешно време никой не се интересува от чувствата. Излязох от офиса със сълзи на очи и набрах номера на Леонид. Той беше мой съсед на стълбището и приятел. – “Лен, трябва да се оженим! Последва дълга пауза. – “Арина, какво става?
Добре ли си? – Трябва да се оженим веднага! -Арина, ти на работа ли си? Не ходи никъде, скоро ще дойда. Той дойде и аз му обясних всичко. Чудо! Той каза “да”. А после се оказа, че е влюбен в мен от много време и ще ми предложи! Така станахме истинско семейство.
