Хана имаше три апартамента: два с две спални и един с една спалня. Тя наследява и трите. Всички апартаменти бяха отдадени под наем. Тя живееше с баба си в просторна къща на половин час път с кола от центъра на града. Хана шофираше собствената си кола до работата си, която ѝ носеше добра заплата.
“Никога не казвайте на хората веднага, че сте булка с богата зестра. Някои хора ще ти завиждат, други ще искат парите ти”, често казвала баба ѝ. И Анна винаги следваше този съвет. “Не искам повече краката на това село в моята къща!” Халина Петривна крещеше на сина си в кухнята.” Рекламите Анна, която седеше в хола на тристайния апартамент, чуваше отлично всяка дума. “Иначе сам ще отидеш да живееш с нея на село.” “Мамо, хайде. “Тя ни чува – измърмори Рома, – оставете я. Надявам се да е достатъчно умна, за да намери изход! Разговорът замлъкна.
Анна изчака няколко минути с надеждата, че Рома ще я последва. Но момчето, което сутринта ѝ се бе заклело в любов и бе обещало да свали луната от небето, така и не се появи. Предпочиташе да си остане послушен син. “На свободния волята” – мислеше си Анна, докато напускаше апартамента им.
Разбира се, тя се притесняваше, защото обичаше Рома (или си мислеше, че го обича?). “Ако знаеше за зестрата ми, може би щеше да тича след мен. Но все пак щеше да ме предаде и друг път. Всичко е добро, което свършва добре. Баба беше права. О, колко беше права!” Но колкото и да се опитваше Хана да се успокои, душата ѝ болеше от негодувание.
Изминаха три години. През това време Анна се запознава със Стас, влюбва се в него и се омъжва за него. Дойде денят, в който тя излизаше от болницата със сина си и Стас и родителите му я срещнаха. Докато предаваше сина си на баща му, Хана забеляза, че наблизо стоят ромът и майка му. “Ако изведеш детето от болницата, ще те изгоня! “Синът на тази жена няма да живее в моята къща!” – изкрещя Халина Петривна.
“Мамо, какво ти дължи синът ми? Ти избра тази “жена” за моя съпруга! “Добро момиче! От добро семейство!” – помните ли как я хвалехте? Значи и вие сте отговорен за това, че тя се е отказала от детето! Какво общо има това със сина ми? “Време е да разкажа на Стас за апартаментите си”, помисли си Анна на път за вкъщи.
