Пътувах с автобус до училище. На една от спирките в автобуса се качи мъж на около 50 години, който едва се държеше за парапета. Отначало си помислих, че е пиян, но не беше така. Слязохме на една и съща спирка, беше ми любопитно, затова реших да го последвам. Той вървеше зашеметено.
Затичах се към него и го попитах: “Извинете, рано ли е? Мъжът ме погледна с изгубени очи. Очевидно се чувстваше зле. В момента мислех какво мога да направя. Мъжът падна на земята. Опитах се да го върна към живота, но той не ме чу. Хората минаваха покрай него, сякаш нищо не се е случило.
Бързо се обадих на линейка, която пристигна навреме. Лекарят ми благодари, защото ако не бях извикала линейка, изходът можеше да бъде фатален. Изпълних дълга си и отидох в университета. Майка ми и аз живеехме сами. Никога не съм имала баща, а майка ми работеше като чистачка.
Помагах ѝ да чисти снега, когато до нас спря скъпа чуждестранна кола. Една прекрасна жена отвори вратата и се приближи до нас. “Ти ли си Иля? Докторът ми даде координатите ви. Вие спасихте съпруга ми. Лекарят ми каза, че ако не сте извикали линейка навреме, той е можел да умре.”
Тя ми подаде плик с пари и си тръгна. Успях да използвам парите, за да помогна на майка ми с нейните заеми. Спомням си добре тази история.Завърших обучението си и започнах работа в Министерството на извънредните ситуации. Майка ми се гордееше с мен. “Ти си моето щастие.
Израснал си като истински мъж”, каза майка ми и се усмихна. Запознах се с едно момиче и бях готов да се оженя за него. Първо я представих на майка ми. Майка ми веднага хареса моята Маргарита. Тя беше красива, интелигентна и порядъчна, а родителите ѝ правеха всичко възможно, за да я отгледат.
Беше мой ред да се запозная с родителите на Маргарита. Когато баща ѝ ме видя, остана без думи. Майка ѝ се усмихна и ме прегърна. “Маргарита, помниш ли, когато ти разказах за човека, който ми спаси живота? Бързах да отида на работа. Колата ми не работеше, затова реших да използвам обществения транспорт.
Уморих се и сърцето ми започна да се свива. Изгубих съзнание. Той спря, извика линейка и не ме остави на мира”, разказва бащата на Маргарита с усмивка на лице. Бяха щастливи, че след толкова много години отново сме се срещнали.
