„Синът ми се ожени преди 10 години. Заедно с жена си и дъщеря си живеят в малък едностаен апартамент. Точно преди седем години Grześ купи парцел земя и започна да строи собствена къща. Една година всичко стоеше непокътнато. Година по-късно поставят ограда и изливат основите. А след това отново прекъсване, защото нямали пари. И така, синът ми спестявал пари за строителни материали и не губел търпение.
През всичките тези години успяха да построят първия етаж. Само че те искат такава голяма двуетажна къща, за да мога и аз да си имам кът там, синът ми е много семеен. Успяха да построят този приземен етаж, защото съпругата на Грегъри го убеди да смени двустайния апартамент с по-малък и да инвестира допълнителните пари в строежа.
Е, но сега им е тясно.Когато синът ми и семейството му ми идват на гости, всички говорят за строеж на къща. Описват подробно какво и как ще бъде обзаведено в собствената им къща, каква ще бъде електрическата инсталация, как ще изолират къщата. Никой не се интересува от моето здраве и аз не настоявам, а слушам всичко за строежа.
Винаги съм имала чувството, че синът и снахата искат да продадат двустайния ми апартамент възможно най-скоро, за да довършат строежа на къщата. Веднъж синът ми каза, че всички (и аз също) ще живеем заедно в голяма къща под един покрив.
Тогава реших да се намеся: „И така, трябва ли да продам апартамента си?“ – а те кимнаха весело и започнаха да говорят колко много радост и комфорт ще имаме всички заедно. Поглеждам към снаха си и осъзнавам, че определено не искам да живея под един покрив с тази жена. Тя не може да ме понася, а аз не мога да понасям преструвките.
От друга страна, наистина искам да помогна на сина си да подреди личния си живот. Съжалявам за усилията му, с това темпо той ще строи къща през следващите десет години. И тогава си зададох очевидния въпрос: „Къде ще живея?“.
В края на краищата няма да се преместя в тясно детско гнездо или в недовършена къща.Но, разбира се, моята всезнаеща снаха имаше подготвен отговор и за това: „В края на краищата, ти ще бъдеш напълно щастлива в една лятна къща сама“. Да, имаме лятна къща на малък парцел, но тя е стара постройка без отопление, в нея можеш да оцелееш само през лятото. Когато е топло, е приятно да останеш там за няколко дни.
Но през зимата не мога да си го представя. Сечеш дърва за огрев, а как се мие и готви! Не искам да ходя до тоалетна навън в студа, а и вече имам здравословни проблеми. Старото ми тяло не може да го понесе.
„Но в селата някак си живеят“. – каза ми тя. Да, живеят, а и защо да не живеят? В края на краищата, да живееш на село не е да живееш в спартански условия. Е, но пари за строителство трябват.
Отдавна посещавам съседа си Аркадиуш. Той е самотен, също като мен. Идвам му на гости, понякога му нося сладкиши, за да го развеселя, говорим си за живота. Наскоро подслушах разговор между снаха ми. Тя каза на майка ми по телефона, че би било добра идея да ме премести при съсед и да продаде апартамента.
Какво можех да очаквам от нея? Знаех, че няма да живеем заедно в новото жилище, но да отидеш толкова далеч
…. А аз все още мисля за сина си, може би все още му помагам? Но не искам на стари години да остана сам някъде под моста, без собствен кът.
