Омъжих се за Антон от голяма любов. Той е интелигентен, многообещаващ човек, много грижовен и родителите ми много го харесваха.Майка му, Светлана Григориевна, също винаги е била добра към мен.
Никога не е казвала излишни неща, никога не ми е давала съвети и не се е месила в живота ми с Антон.Веднага след сватбата заминахме на меден месец, а след завръщането си започнахме да ремонтираме апартамента, който бяхме купили месец преди сватбата.
Всичко вървеше чудесно, докато не започнах да се уморявам много по време на ремонта. Първоначално със съпруга ми си помислихме, че това е хипер умора, но когато припаднах, решихме да отидем в болницата. Оказа се, че съм бременна. Той успокои съпруга ми, а не мен.
Бях много разстроена, защото в бъдеще не планирах да си стоя вкъщи, да гледам дете, да търпя истериите му и да се лишавам от удоволствията на живота. Веднага казах на Антон, че искам да прекъсна бременността, а той каза, че в такъв случай просто ще се разведе с мен.
Много обичах съпруга си и не исках да го изоставя, затова запазих бебето. Точно преди раждането разбрахме, че съм оставила децата, а не бебето. Родихме тризнаци и в болницата плаках 24 часа, защото не бях готова за едно дете, а след това за тризнаци.
Светлана Григориевна беше пенсионирана. Тя гледаше внуците си в продължение на един месец, а аз лежах в леглото и се самосъжалявах, горката. Не знам как се реших да го направя, защото много обичах съпруга си и смятах, че съм голяма късметлийка, че го имам.
Дори не искам да говоря за този период, само ще кажа, че цяла година живях най-лошия живот, който някога бих пожелала на някого. След една година събрах смелост да поговоря със семейството си. Те ми казаха с тежки думи в какво съм се превърнал и ми разказаха как живеят децата ми,
Съпругът ми и свекърва ми. Тези думи ми повлияха и на следващия ден след тези разговори застанах на прага на бившия си дом. Съпругът ми отвори вратата, погледна ме изненадано, каза, че нямам какво да правя там, и затвори вратата обратно. Аз нямах какво да губя. Осъзнах, че целият ми живот е безсмислен без съпруга и децата ми. Разбрах, че децата ми са удоволствието от живота, разбрах, че не искам да живея без тях.
Отидох и седнах на тротоара пред къщата ни. Не знам колко време съм седяла там и колко сълзи съм изплакала, но се опомних, когато съпругът ми каза: “Стига толкова, да се прибираме вкъщи.” “Всеки има право да направи грешка, най-важното е да я осъзнае и да си вземе поука”, каза ми свекърва ми вкъщи. Никога през живота си не съм виждала толкова мъдра жена като Светлана Григориевна. Луд съм по синовете си. Семейството ми не споменава тази случка, но аз не мога да забравя.
