Омъжих се, когато бях на 18 години. Не може да се каже, че семейството ми е заможно. Родителите ми не се грижеха много за нас и имахме достатъчно пари, за да се издържаме сами. Имам сестра и брат. Сестра ми също се омъжи рано, но съпругът ѝ се оказа много неинформиран и неработещ човек.
А брат ми за съжаление попадна в лоша компания и дори не знам какво ще стане с него. През целия си живот сме живели в града, но сега родителите ми се преместиха на село, защото апартаментът им изгоря. И като се има предвид всичко това, имам чувството, че изборът, който направих, беше много добър и би трябвало да ме направи щастлива.
Но се оказа, че всичко не е толкова розово, колкото си мислех. Съпругът ми работеше като юридически съветник в една фабрика. Изкарваше добри пари, но му беше ужасно скучно. Семейството ми ме прие добре, но често ми напомняше откъде са ме измъкнали. Живеехме в едностаен апартамент и там също нямаше достатъчно място за нас, но когато се роди детето ни, беше още по-трудно.
Съпругът ми вече беше недоволен от това, че готвя, гладя, чистя, а след това работата беше два пъти повече и недоволството му нарасна: „Седиш си по цял ден вкъщи и нищо не правиш. И не е нужно да се криеш зад едно малко дете, то спи спокойно по цял ден.
Но съпругът ми не даде съгласието си. Той дори не искаше да се ожени за Крийд – според него тя все още щяла да бъде съсобствена собственост.
По-късно, когато децата станаха малко по-големи, аз не се подчиних на съпруга си. Изпратих децата на детска градина и си намерих работа. На него това не му хареса много, казваше, че децата имат нужда от целодневни грижи, и се възмущаваше, че си такава майка… А веднъж се скара с мен за една четка за коса. Позволих му да ми купи нов гребен, а той вдигна голям скандал заради това. Тогава търпението ми се изчерпа и му казах, че напускам. А той каза: „Иди, разбира се, и не забравяй да си обуеш чехли и халат, защото това е всичко, което имаш.
Но няма да ти дам децата. И той удържа на думата си, успя да докаже в съда, че нямам нищо, така че децата трябваше да останат при него, а аз бях принудена да се издържам сама. Но аз не се отказах. Плащах издръжката на децата и имах две работни места. Първо наех стая от баба ми, а след това можех да си позволя да наема малък апартамент. Сега разбирам колко е важно да си стъпил на краката си и да не зависиш от никого. Все още не ми е лесно, но съм свободна в желанията и действията си.
Когато бившият ми съпруг разбра какво съм постигнала, той каза, че може да ми отнеме децата, защото печеля достатъчно пари, за да си позволя да наема апартамент. А аз му казах, че ще продължа да плащам издръжката, но няма да взема децата. Сега за тях се грижи свекърва ми. С удоволствие бих ги взела при себе си, но сега чувствам, че за тях ще е по-добре, ако работя здраво и им осигуря добро бъдеще. Поддържам връзка с децата си и те напълно ме разбират и подкрепят.
