Нина е омъжена за Толия от три години. Те живеят в града, в собствен апартамент. Добре се разбират със свекърва си. А с какво да не се разбират, ако тя живее в собствената си къща в селото?
Всяка пролет Мария Степановна кани младежите да ѝ помагат в домакинската работа: да почистят двора след зимата, да прекопаят градината, да засадят, да полеят…
Тази година Толя се разбунтува: “Защо трябва да работим в твоята градина, когато можем да си купим всичко в магазина! Но майка му се обидила, като казала, че синът й не иска да помага на майка си. Той го предаде. Пристигнахме при нея в събота. “Къде са Халия и съпругът ѝ? “Защо не дойдоха?” – попита Толия за сестра си.
“Хванала е нещо, страхува се да не ни зарази” – каза свекърва му. Толия не ѝ повярва, защото сестра му рядко идваше да помага на майка му, но не спореше. Младежите отидоха да работят за Мария Степановна. Работиха до тъмно. Вечеряхме. Тогава свекървата помоли снаха си да измие чиниите, като каза, че днес не се чувства добре.
Изморени и изтощени, Нина и Толя си легнаха. Съпругът издъхна веднага, но съпругата не можа да заспи. Телефонът иззвънял. “Те са сънували седмия си сън. Свършили са половината от него, а останалата част ще довършат утре. Ще накарам и Нинка да измие подовете… А ти се върни следващата седмица.
Ще си починеш, ще направим барбекю… Не, няма да поканя Толя и Нина… Ти си ми дъщеря, грижа се за теб, а Нина е снаха ми, защо да се грижа за нея? На сутринта Нина разказа на съпруга си какво е чула.
Приготви се, отиваме вкъщи – каза Толя на жена си. Тук все още има да се свърши половината работа, нали? “Градината още не е прекопана – притесняваше се свекървата, – след седмица ще дойдат Галина и съпругът ѝ и вместо да правят барбекю, ще могат да работят за вас.
Ние вече няма да си мръднем пръста тук”, отговори й синът. Толия и Нина се качиха в колата и потеглиха.
