Почти на 60 години съм и цял живот съм живял с първата си любов, Нина. За 40 години преживяхме толкова много заедно, имахме кавги и дори се разделяхме, но винаги се събирахме отново.
С Нина прекарах всички най-хубави моменти от живота си и имахме три деца. Сега имаме много внуци.
Имаме огромно семейство, всички са щастливи и здрави. Мислех, че нямам нужда от нищо в живота, имам всичко… но това беше, докато не срещнах Катя. Тя е на трийсет години и именно тя ме накара да се почувствам отново млад. Дори не помня как стана така, че се влюбих толкова силно в тази жена. Но не минава ден, в който да не мисля за нея.
Търся лицето ѝ във всяка жена, тя просто ме очарова и не мога да си представя живота си без нея. Онзи ден Катя ми каза, че не иска повече да остава в ролята на хакан. Катя каза, че е време аз да избера с кого искам да остана: с нея или със семейството си. Това е най-трудното изпитание в живота ми в момента, ужасен избор. От една страна, много обичам голямото си и сплотено семейство.
Никой от нас няма навика да се разделя и никой никога не се е замислял за това. Колкото и да се караме с Нина, винаги стигаме до някакъв компромис. С човек като Нина нищо не е страшно в живота, знам какво ще направи тя в различни ситуации, ние се познаваме най-добре.
Но, от друга страна, има и моята Катя. Тя ми даде нов живот, отдавна не съм се чувствал по този начин. С нея изпадам във вечна еуфория. Катя ми дава това настроение, но Нина ми даде нещо повече – семейство.
