Преди пет години загубих любимата си съпруга. След това всичко изгуби своя смисъл, избледня в очите ми. След погребението вече не можех да остана в апартамента, в който с Виктория бяхме живели заедно в продължение на двадесет щастливи години. Всичко там ми напомняше за нея и предизвикваше непоносим копнеж.
Оставих апартамента на сина си и отидох да живея в една къща в селото, която бях наследил от родителите си. От две години не бях идвал в града, само от време на време се обаждах на сина си. Работя дистанционно, така че можех да си го позволя. За две години се осъзнах малко и се примирих със загубата. През лятото синът ми се обади и ме помоли да дойда да се запозная с годеницата му.
Нямах представа, че той има приятелка, а и синът ми не ми беше казал нищо за това. Събрах се и отидох. Вратата отвори едно момиче, което много приличаше на покойната ми съпруга, когато беше млада. Първоначално бях зашеметен, отне ми няколко дълги минути да се опомня и да осъзная, че това изобщо не е Виктория.
Момичето се усмихна топло: – Вие сигурно сте бащата на Антон, нали? Много ми е приятно да се запознаем, аз съм Татяна. Антон, баща ти е тук! Момичето ме пусна в къщата и Антон излезе да ме посрещне. Очите му блестяха пиянски. “Здравей, татко, отдавна не сме се виждали! За да отпразнуваме тази среща, трябва да пием! Погледнах сина си с учудване. Кой се напива посред бял ден? Той отказа да пие.
Антон разочаровано сви рамене, сам изпразни чашата на масата, поседя малко, разказа ми за Таня, а после забърза нанякъде. Когато вратата се затвори зад него, попитах: – От колко време пие? Момичето въздъхна тъжно: “Откакто го уволниха от работа. Опитах се да говоря с него, но безуспешно… – Момичето започна да плаче, а аз я погалих по ръката, за да я успокоя.
Антон се върна у дома късно и много пиян. Сложихме го да си легне, седнахме с Таня и си поговорихме. Не можех да откъсна очи от нея. Беше много красива и дори приличаше на Виктория по маниерите си. Останах с тях една седмица и разбрах, че съм много влюбен в булката на сина си. Беше горчиво да осъзная това. Ако само бях по-млад… Успях да убедя Антон да спре да пие и той сякаш ме послуша.
Събрах си багажа и се върнах в селото, нямах сили да живея до такова момиче и да сдържам чувствата си.
Два месеца по-късно Таня ми се обади и се разплака: “Антон катастрофира с кола… пак пиеше и попадна в катастрофа. След катастрофата аз се върнах в селото. Позволих на Таня да остане в апартамента ми, тъй като нямаше къде другаде да отиде. “Защо си тръгваш?” – попита ме тя тъжно. “Съжалявам, но не мога да издържам да съм около теб.
Виждаш ли, влюбих се в теб на стари години. Знам, че е глупаво, но не мога да се сдържа… Докато Таня бършеше мигли в недоумение, събрах нещата си и тръгнах за селото. Месец по-късно тя дойде да ме види. “Владимир, бях объркана, когато ми каза. Но ако трябва да бъда честен, аз също те обичам…” Тогава не можах да се сдържа и я целунах. Сега живеем заедно.
