Сутринта започна с обаждането на Сен, който с радост съобщи: “Мамо, Галя е бременна. Представяш ли си, такава радост…
– О, поздравления. Само че е малко странно… – Какво е странно, женени сме от пет години, крайно време е. На следващия ден свекърва ми дойде изневиделица в дома на сина ми.
Обикновено идваше по празници или се обаждаше предварително, но този път дойде просто така и това беше странно за Галя. -Халочко, радвам се, че най-накрая ще имаш бебе. Само не казвай на мъжа си, че не е негово. -Как… Какво те кара да казваш това? През цялото време се опитвахме да забременеем, направих си всички изследвания, всичко беше наред
Той просто не искаше, казваше, че вече знае, че няма проблеми.” -Халочка, ето какво… в детството си моят Альоша е имал заболяване, а след това мъжете са безплодни. Само че той не знае за това, а и аз не искам да знае.
Просто самочувствието му ще падне и кой знае какво ще се случи с него. Тогава ще си призная… Току-що отидох в едно кафене след работа, за да изпия едно кафе, и там седна един мъж.
Не си спомням как се озовах в дома му. Обичам Альоша, наистина го обичам. “Галя, всичко, което се случва, е за добро, ти си имала нужда от това дете – успокоява я свекърва ѝ. Галя ражда благополучно.
Една съученичка на Леша се появява като медицинска сестра в родилния дом и го пуска в отделението. – “Галя, имаме толкова красиво момиче. Само не разбирам защо косата й е толкова червена.” – Това е просто ренесансово нещо, кой знае какво е примесено там.
Най-важното е, че тя е здрава. След един ден Альоша идва при майка си и казва: “Знам, че детето не е мое.” “Откъде знаеш, сине?” “Помниш ли моята съученичка, тя сега е медицинска сестра в родилния дом, каза, че кръвната група не съвпада.” “Альоша, сега ще ти обясня всичко.
Дълго време го криех от теб, но ти си безплоден. Казах на Галя за това и тя забременя по друг начин, за да можеш да имаш дете, намерила е начин да забременее. – Значи Галя е знаела, но не ме е напуснала заради това? Тя дори роди дете заради мен. – Да, роди. Само не казвай на Халя за това, те живеят в мир.
