Свекърва ми винаги е била жадна за власт и прекалено амбициозна жена. Никога не се съобразяваше с ничие мнение, правеше всичко по свой начин, а после се оплакваше, че никой не я предупреждава и не ѝ помага.
Никой не я харесваше истински, всъщност децата ѝ дори я избягваха, а в редки случаи се опитваха да се отърват от нея възможно най-скоро. С напредването на възрастта свекърва ми се влошаваше. Тя е жена по тяло и често ѝ беше трудно да се движи.
Очевидно трябваше да бъде наблюдавана през цялото време. Свекърва ми има две дъщери и две снахи, но те се опитваха да ме избягват по всякакъв начин, а аз не мога да правя това. Все пак свекърва ми е човешко същество… Общо взето, с тези мисли аз останах единствената бавачка за свекърва ми. Но тя сама ми каза, че разчита на моята помощ…
Е, или ме манипулира, кой знае? Преди 2 седмици свекърва ми падна по стълбите и се оказа с гипс на крака. Тогава ми стана жал за нея и реших да я прибера. Тогава още не знаех, че правя една от най-големите грешки в живота си…
Тя е загубила способността си да се движи напълно самостоятелно, но жадният ѝ за власт характер и постоянно недоволното ѝ лице не са изчезнали.
Искам да кажа, че аз се грижа за нея, а тя се оплаква от всичко: водата е твърде студена, в стаята е твърде светло или твърде горещо, телевизорът ѝ пречи да спи през деня…
Прекарвам повече време със свекърва си, отколкото с децата си, но понякога искам да излизам и с приятелите си, целият ми свят не се ограничава до свекърва ми. Но кажете ми, какво според вас мога да направя в тази ситуация?
Децата ще дойдат при нея за чай, ще си поговорят с нея и това е всичко, няма да ми помогнат, не мога да оставя свекърва си сама в такава трудна ситуация!
