Свекърва ми се обаждаше на Дмитрий всеки ден и ни молеше да дойдем в тяхното село на гости. Тя каза, че внуците ѝ липсват много и че не ги е виждала от няколко месеца. Дотам се стигаше за четири часа с кола. Синът ми е на 4 години, а дъщеря ми е почти на 3. Не е лесно да се пътува с две малки деца.
И двамата знаехме това. Но майката на съпруга ми беше много настойчива и ние се съгласихме да отидем. Съпругът ми си взе отпуск, за да можем да тръгнем в петък сутринта и да се върнем в понеделник. Обадихме се на свекърва ми и й казахме кога ще дойдем. Тя каза, че ще ни чака у дома, ще замеси тестото и ще изпече питките в петък. Купихме подаръци за майката и сестрата на Димитър и си тръгнахме.
Няколко пъти спирахме, за да пуснем децата да се разходят, а на обяд спряхме в едно кафене, за да хапнем. Като цяло прекарахме почти 8 часа на път. Пристигнахме в дома на свекърва ми вечерта. Тя ни посрещна радостно, вечеряхме и децата бързо си легнаха, защото бяха много уморени по пътя.
А на сутринта Наталия, моята снаха, изтича при майка ми и й каза да побърза да се облече, защото зет й я чака в колата. Оказа се, че сестрата на зет ми се омъжва, те се ожениха днес. Свекървата, хубаво облечена, излезе от стаята си и побърза да отиде при дъщеря си. “Чувствайте се като у дома си – каза ни тя, – в хладилника има храна, приготвила съм нещо. Доматите и зелето са в мазето, там има и някои консерви, а картофите са в мазето, така че можеш да си ги вземеш сама.
А ти, сине, не забравяй да храниш кокошките и прасетата навреме. И те си тръгнаха. Съпругът ми и аз бяхме много изненадани. Свекърва ми знаеше всичко, така че. А какво да кажем за това, че й “липсват внуците”?
Те дори още не се бяха събудили, а тя вече беше избягала, без дори да си направи труда да се обясни. Вечерта свекърва ми се обади и каза, че ще остане да пренощува там, за да може да продължи да ходи и на следващия ден. Тя щяла да се върне в неделя вечерта.
Съпругът ми каза, че трябва да тръгнем в неделя вечерта, че децата ще спят на пътя през нощта и на мен ще ми е по-лесно. Започнахме да се приготвяме, за да се приберем у дома. В неделя вечерта свекърва ми се върна, а ние тъкмо събирахме багажа в колата и слагахме децата.
Майката на съпруга ми беше много недоволна, тя също беше изненадана. Така и не успях да видя внуците си както трябва. Какво имаш предвид? “Ако ти липсваха внуците, мамо, нямаше да ходиш никъде, а щеше да си стоиш вкъщи с тях. Ако искаш да видиш внуците си, ела сама при нас. Донесохме на теб и сестра ти няколко подаръка, те са на терасата. Довиждане. Свекърва ми е обидена от нас. Тя изобщо не говори с мен, а на съпруга ми може да каже няколко думи през зъби. И каква е нашата вина?
