Аз съм на 56 години! Наскоро се омъжих за мъж на моята възраст. Мислех, че най-накрая съм намерила щастието.
Вече планирах съвместни пътувания и екскурзии. Мечтаех си колко романтично и красиво ще бъде. Но в крайна сметка всичко се оказа съвсем различно, не така, както бях планирала и мечтала.
След сватбата се преместих при съпруга си и отдадох апартамента си под наем на наематели. Трябваше сама да върша цялата домакинска работа, съпругът ми не помагаше с нищо.
Но в същото време той изискваше къщата да бъде чиста и подредена. Беше много капризен по отношение на храната, не харесваше нищо, което готвех.
След известно време бракът ми започна да ми действа на нервите. Последната капка, която пречупи гръбнака на камилата в нашата къща, беше малкото внуче на съпруга ми.
Децата на съпруга ми ни дойдоха на гости. Тогава те му заговориха.
Родителите оставиха внучето на грижите на дядо му и сами отидоха на почивка.
Цялата отговорност за грижите за детето падна върху моите плещи, тъй като съпругът ми не проявяваше много семейни чувства към внука си.
Трябваше сама да извеждам малкия на разходки, да му давам уроци, да го храня и да си играя с него.
Не бях подготвена за такова развитие на нещата. Нямам свои собствени деца. И подобни неща много ме изнервят, това е просто постижение.
Животът ми след брака само се влоши, отколкото преди него. Нямам никакво време за себе си и все по-често започвам да мисля за развод.
