Преди 2 години синът ми се запозна със Светлана. Тя беше мило, образовано момиче в работата. Разбира се, че я харесах. В рамките на 2 години синът ѝ ѝ предложи брак.
Сватбата се състоя в нашия град (къщата на Светлана беше в друг далечен град, а тук тя живееше под наем), в същия ден, в който се премести. Аз и синът ми живеехме в апартамент, купен с оскъдния ми труд.
Когато Светлана се премести при нас, не се напъвахме много, но когато се роди внучката ми, къщата стана чувствително по-малка. След това се грижих за възрастната си майка. Почти всеки ден ходех да я виждам. Ето че виждам – проблемите започнаха със снахата и сина ѝ.
Реших да поживея известно време при майка ми – така щяха да се решат семейните им проблеми, а аз щях да съм по-близо до майка си. Конфликтите им ставаха все по-сериозни.
Синът започна да ни гледа често и когато внучката беше на една година, той прехвърли нещата към мен и майка ми.
Аз спях на дивана, майка ми – на леглото, а синът ми постави легло в кухнята… Мисля, че не е необходимо да казвам, че при тези обстоятелства беше невъзможно да се живее дълго. Опитах се да поговоря със снаха ми – тя живееше в моята къща, а ние някак си живеехме с майка ми. Светлана, разбира се, е момиче с характер.
Тя каза, че никога няма да се върне в родината си, а в този момент аз вече си бях предписал булка. Обърнахме още няколко думи, но нищо не се получи. Нямах какво да губя, подадох молба за сестра. Съдът постанови, че до третата годишнина на внучката Светла тя може да живее в дома ми.
Тогава финансовото ни положение се влоши – синът плащаше двойна издръжка, а заедно със заема възлизаше на повече от половин заплата, нямахме други доходи. Година по-късно научихме, че Светка си има съквартирант. Виждате ли, съквартирантката в нашата къща. тогава им се роди син, а година по-късно – втори син.
Съдът не ни върна къщата, защото в нея живееше самотна майка с няколко деца, с дете с увреждания. Но на пръв поглед това звучи много тъжно. Всъщност Светлана и новият ѝ любовник живееха заедно, пееха, а ние тримата страдахме в малък апартамент.
Този въпрос все още не е приключен. Не знам как да изгоня свекърва си от дома ѝ. Разберете, ще плащаме издръжка, не отказвам на внучката си, няма къде да живеем. Ако знаех как ще приключи всичко, нямаше да бързам толкова с листчетата хартия…
