Чувала съм много истории за майчината любов на свекърва ми към снаха ѝ и винаги съм мечтала и аз да наричам свекърва си своя майка. Но всичко се случи точно обратното. Свекърва ми не ме хареса още от първия ден, в който се запознахме. Така и не разбрах причините, но принципите ѝ бяха, че съм отвратителна домакиня, лоша съпруга и ще бъда лоша майка.
Като се има предвид цялата ѝ омраза към мен, може да се разбере, че не беше нормално да живеем заедно, но след сватбата се преместих в къщата на свекърва ми. Свекърът ми беше много любезен с мен, опитваше се да успокои жена си понякога, когато тя сякаш се откъсваше от веригата.
Аз, както и съпругът ми, не можех да понасям критиките на свекърва ми към всеки мой дъх и скоро се изнесохме. Но това не попречи на свекърва ми да идва в дома му и отново да ме подиграва.
Количеството мъмрене се увеличи, когато най-накрая родих първата ни дъщеря. Ниночка се роди една седмица по-рано и това някак си послужи на свекърва ми като причина да смята, че съм изкормила дъщеря си.
Тя дори не общувала с внучката си, което не може да се каже за свекъра ѝ, който много обичал внучката си и не я изоставял. И един ден свекървата дойде в дома ни, цялата ядосана, и каза, че е направила ДНК тест на косата на дъщеря си и дъщерята няма нищо общо със сина ѝ.
Това накара съпруга ми да се разсмее истерично, но в името на удовлетворението на майка си реши да направи втори тест, при който неочаквано за свекървата се оказа, че детето е на сина ѝ… Тогава със съпруга ми спряхме да ѝ обръщаме внимание. Горката жена се побърка на стари години
