Майката на малката Настя дори не е закарана навреме в болницата: тя умира в линейката. Момичето останало само с баща си, който след раждането на дъщеря си дори не взел участие в отглеждането ѝ в продължение на три години от живота ѝ. Осъзнавайки, че Настя ще му бъде в тежест, той решава да остави дъщеря си при родителите на починалата си съпруга. Буквално захвърлил дъщеря си пред портата на тъста и тъщата ѝ. Просто напълнил няколко торби с детските дрехи и играчки на Настя, сложил я в колата, а след това я оставил на тях.
Родителите на починалата жена дори нямали време да излязат от къщата. Мъжът веднага разтоварил чантите от колата, затръшнал вратата и си тръгнал, без да каже нищо. Бабата и дядото били шокирани от ситуацията. Беше им трудно с малко дете, но въпреки това вложиха сърцата и душите си в Настя. Настя също ги обичаше.
Тя беше много привързана към тях. Обичаше да се грижи за градината, да се учи да готви с баба си и се влюби в живота на село. Когато Настя тръгва на училище и се научава да чете, страстта ѝ към книгите се пробужда. Тя се справяла добре в училище и учителите ѝ посъветвали старите хора да помогнат на внучката си да избере бъдещото си образование. Тя постъпила в университета заради златния медал, който получила в училище.
Избрала да учи аграрна икономика. Завършва с бакалавърска степен и отхвърля предложението да кандидатства за следдипломна квалификация. Настя се върнала в селото на баба си и дядо си, огледала го и взела заем, за да построи ферма и свинарник. След това започва да работи усилено, за да възстанови инфраструктурата на селото. Отишла в местния център за заетост, за да намери работници.
В екипа имало един мазач, който бил много добър в работата си. Той дори не се интересувал от заплатата.
А след това мъжът дори поискал да му се плати минималната сума само за храна. Когато Настя разбрала за този странен работник, тя решила да се срещне с него и да поговори. Тя искаше да разбере причината за неговото поведение.
Докато говорел с нея, мъжът се разплакал и се извинил. Той казал, че много й съжалява, нарекъл я своя дъщеря и я помолил да не го отблъсква. Вечерта Настя разказала на баба си и дядо си какво се е случило през този ден. След като им разказала, баба ѝ тъжно поклатила глава и ѝ казала да прости на глупака.
