„Таня, моля те, вземи сина ми у дома“, казва Маруся, “Предложиха ми престижна работа в чужбина, но не искам да дам сина си в сиропиталище.“ „Маруся, знаеш, че и ние нямаме много пари. Не можем да си позволим още едно дете“, каза Таня.
„Не казвам, че ще го издържаш сама със собствените си пари. Ще ти изпращам пари всеки месец. Те ще са достатъчни, за да отгледаш сина си, а и ще остане малко. – Добре, ще поговоря със съпруга си. Това е голямо решение…
Не трябва да го обмислям сама“.
– Добре, ще ти се обадя довечера, ще го обмислиш, ще плащам за издръжката на сина си – каза Маруся и си тръгна. Съпругът на Таня дълго време не желаеше да се грижи за племенника на жена си, но когато чу за парите, накрая се съгласи.
Седмица по-късно Маруся оставила 4-годишния си син при сестра си и заминала за по-добър живот за себе си.
Като цяло Маруся винаги е живяла за себе си, без да мисли за никой друг. Тя всъщност не знаела кой е бащата на Саша; един ден той се появил и казал, че е бременна.Таня вече познаваше добре характера на сестра си, затова дори не се изненада, когато сестра ѝ обяви, че ще се премести в друга държава. Седемгодишната дъщеря на Таня Таня постоянно крещяла и правела сцени, защото трябвало да дели една стая с брат си.
Тя се съгласила да дели стаята само когато майка ѝ обещала да ѝ купи нова колекционерска играчка с любимата ѝ героиня.
Съпругът на Таня не оставаше по-назад. Когато Маруся изчезна на третия месец и спря да ги подкрепя финансово, съпругът на Таня започна да се бунтува срещу това Саша да остане в апартамента му: „Не ми трябва допълнителна уста.
Не е нужно да го храня от заплатата си“, казал той на съпругата си. „Аз също работя и не печеля много по-малко от теб. Винаги мога да намеря допълнителна купичка супа за детето. Таня разбра, че това не може да продължава така.
В семейството им не минаваше ден без сцени на виновност на момчето. Онзи ден, заради кавгата на възрастните и гневния език на сестра му, Саша се скри в ъгъла и заплака. „Леля Таня, защо никой не ме обича?“ – попита Саша, когато леля му дойде при него.
Аз те обичам – каза Таня и прегърна племенника си. Двамата се облякоха и излязоха на разходка в парка. „Саша, ще те сложа на едно място. Там има много деца, ще ти е по-добре с тях, отколкото с нас. Ще те посещавам всеки уикенд и ще ти нося лакомства. – Добре, но кога майка ми ще дойде да ме вземе? Тя много ми липсва.
Очите на Таня се напълниха със сълзи. „Преди няколко дни Маруся се върна с новината, че се е омъжила и няма да се върне вкъщи“. „Надявам се, че ще се върнеш скоро, Саша, надявам се, че ще се върнеш скоро“, каза Таня и прегърна силно момчето. Таня отвежда Саша в добро сиропиталище.
Както беше обещала, тя посещаваше момчето всеки уикенд и го вземаше у дома за празниците. Така изминаха няколко години. Дъщерята на Таня се омъжила и се преместила в друг град. Таня и съпругът ѝ останали сами в апартамента си.
Изведнъж Таня забелязала, че сутрин няма енергия, има главоболие, не е гладна и много други неща. Изследване показало, че тя има ужасна болест. Била насрочена спешна операция. По това време Таня се нуждаела от подкрепата на семейството си.
Дъщеря ѝ не отговаряла на телефона си, а когато Таня успяла да се свърже с нея, тя казала, че е заета и не може да говори.
Когато съпругът ѝ я помолил да я посети в болницата, тя отговорила, без да вдига поглед от телефона: „Ти така или иначе ще бъдеш под грижите на лекарите там, защо ти трябвам аз там? Таня преминала през това мъчително пътуване сама.
Когато се прибрала у дома, намерила изненада – бележка на нощното си шкафче: „Танечка, съжалявам, срещнах друг и трябва да се разделим.“ Без запетайки, без точки… повече от 20 години семеен живот са изчезнали.
Няколко дни по-късно на вратата на Таня се почука.
Тя вече беше развълнувана, мислеше, че е дъщеря ѝ, която е дошла да я види, или че съпругът ѝ се е възстановил, но не. „Леля Таня, как си? „Изплаших се, мислех, че няма да те намеря тук – каза Саша, който беше пораснал, и прегърна леля си.
„Саша, скъпи, много ми е приятно, че дойде да ме видиш. Саша дойде да живее при леля си по нейна молба и всеки ден мислено благодареше на Маруся, че е оставила сина си при Таня, защото момчето, израснало в сиропиталището, стана по-чувствителен и деликатен човек от дъщерята на Таня, към която нямаше никаква любов.
