Отгледах децата сама, съпругът ми ме напусна, като каза, че не иска да вижда нито мен, нито децата. Беше ми трудно да отглеждам две – момиче и момче. Хубавото беше, че поне дъщеря ми вече беше на 15 години и можеше да ми помага в домакинската работа, докато аз работех на различни места, за да имам пари за дрехи и храна.
Не живеехме в бедност, но не живеехме и в благоденствие. Бася и Олаф учеха. После започнаха да градят кариера и си намериха достойни спътници. Когато дойде време да заживеят самостоятелно, осъзнах, че трябва да им помогнем с жилище. Реших да продам къщата си, за да помогна на децата да си купят апартаменти.
От известно време те заделяха пари от заплатите си, а аз щях да разделя парите от продажбата на къщата между тях. Изведнъж обаче получих наследство от леля ми. Това бяха достатъчно пари за един просторен апартамент. Дадох на дъщеря си сумата от продадената къща, а на сина си – парите от наследството. Те бяха много щастливи. Това означаваше, че могат да използват парите, които бяха заделили, за да си купят нещо друго.
Например, Бася реши да си купи кола.
Всички се съгласихме, че аз и Бася ще живеем заедно. Тя имаше тристаен апартамент на първия етаж, така че нямаше да ми се налага да се качвам по стълбите. Това направи живота ми много по-лесен. Въпреки това не можех да се разбирам със зетя си.
Той постоянно се намесваше в делата ми и въвеждаше нови правила. Често се карахме. Това много разстройваше дъщеря ми; дори децата им продължаваха да виждат караниците.Реших, че трябва да бъда по-умна, затова поисках да живея със сина си. Той веднага се съгласи. Той ме посрещна топло. Преместих се в хубава стая. Апартаментът беше на четвъртия етаж, но поне имаше асансьор. Трудно ми беше да установя добри отношения със снаха си.
Тя не харесваше това, което готвех в кухнята, угощавайки децата си с пайове и различни десерти. Тя следеше внимателно диетата на децата, като смяташе, че те трябва да ядат само здравословни храни. Защо моите пайове не са здравословни?
Веднъж чух Олаф и съпругата му да спорят. Тя крещеше, че не иска повече да ме търпи в дома си. Оплакваше се, че постоянно си пъхам носа в неща, които не са мои, и че искала сама да почисти къщата. На следващия ден казах на сина си, че съм чула разговора им. Той се почувства толкова неудобно, че се извини няколко пъти.
Знам, че това не е негова грешка. Не съм искала да им създавам проблеми. Ето защо трябваше да се върна при Базия. Там реших да се мотая по-малко из апартамента, когато зет ми е вкъщи. По този начин в къщата имаше по-малко конфликти и всичко беше наред.
Тъжното обаче е, че децата ми не могат да ме посрещнат вкъщи, просто защото присъствието ми може да влоши брачните им отношения!
