„Един ден, когато се прибирах от работа, изведнъж чух, че някой ме вика. Обърнах се изненадано, кой може да ми се обади? Оказа се, че това е млада жена с дете на около шест години. Тя се приближи и каза: „Госпожо Силвия, казвам се Марта, а това е внукът ви – Владек. Той вече е на шест години!“.
Бях шокирана, защото никога през живота си не бях ги виждала.
И ето че се получи такава изненада. Работата е там, че аз имам син, красиво младо момче, което има добра работа и чака повишение. Беше странно да разбера, че съм била баба в продължение на толкова много години. Работата е там, че въпреки всички постижения на сина ми, той все още няма семейство, а аз бих искала да се радвам на внуци, докато все още не съм толкова стара.
Мисля, че всичко това се дължи на мен, защото го отгледах сама, работих на две места, за да му осигуря добро бъдеще. Гордея се с това, което съм постигнала.
Забелязах обаче, че синът ми сменя жените като ръкавици. Това не ме притеснява, но си го напомням. Родих го, когато бях на двайсет години, нямах семейство, младостта ми мина бързо.
Имах скъсани чорапогащи, опитвах се да пестя пари, никога не ходех на почивка. Едва преди няколко години синът ми ми подари екскурзия, тогава поне видях морето. Не съжалявам за нищо, но много искам да имам внуци.
Мисля, че така ме е чула Вселената. Марта се изправя, а Владек е до нея, и казва: „Отначало не исках да ти казвам за това, но промених решението си, защото Владек е твоето семейство.Имате право да общувате с внука си. Аз нямам нужда от нищо, отглеждам го сама. Ето телефонния номер, моля, помислете за това. Ако искате да видите внука си, обадете ми се“.
Останах сам. Веднага се свързах със сина си. Той се мъчеше да си спомни, че да, някога се е срещал с момиче, което се е казвало Марта. Тя искала да създадат семейство, казала, че е бременна, но той казал, че няма представа чие е детето. След този разговор Марта изчезнала от живота му и той не се интересувал особено от това.
Това, което каза, не беше много приятно за мен, но му повярвах. Синът му казва, че не знае нищо за детето, може би не е негово. Защо Марта е мълчала толкова дълго, все пак бяха минали шест години! Опитах се да разбера кога са се разделили, той си спомни, че е било през септември.
Събрах смелост и се обадих на Марта, за да разбера подробности. Тя каза, че Владек е роден през април и че няма да прави никакви тестове, защото знае кой е баща му. Няма нужда от нищо, тъй като родителите ѝ помагат. Тази година Владек отива в първи клас, а Марта работи и се справят добре.
„Госпожо Силвия, ако искате да видите Владек, нямам нищо против. Ако не, ще разбера, няма да се обидя. Спомням си какво ми разказваше вашият син, колко ви е било трудно, защото сте го отгледали сама.
Мисля, че постъпих правилно, като ти казах, че имаш внук. Това е единствената причина, поради която дойдох да те видя“. Чувствам се странно – не мога да подложа на съмнение думите на сина си, нито пък мога да се доверя на Марта, която на практика е непозната за мен.
От друга страна, искам да прекарам време с внука си, но не съм сигурен, че той наистина е мой внук? Може би тя лъже?
