Когато се появи снаха ми, разбрах, че тя също може да се счита за част от нашето семейство. В мен се породиха истински майчински чувства и почувствах, че сега имам още една дъщеря.
Общуването със съпругата на сина ми беше много важно за мен. Въпреки факта, че за много семейства е трудно да общуват със снаха си, реших, че мога да бъда добра свекърва, ако се постарая, осъзнавайки, че много зависи от мен.
Подготвих се психически за връзка с тази жена и бях готова да я приема в семейството ни като своя.
След като синът ми се ожени, той и съпругата му започнаха да живеят отделно от мен. Бях убедена, че така трябва да бъде, че така винаги е най-добре за всички. И все пак дълбоко в себе си исках те да живеят с мен.Ходех им на гости, готвех им вкусни вечери, разхождах кучето им, когато бяха на работа, миех пода и чистех къщата им.
Но една сутрин синът ми каза, че не е нужно да идвам в апартамента им и да им помагам, че те могат да се справят с всичко и без мен. А аз трябва да помня, че те вече не са деца и че могат да правят всичко сами.
Честно казано, мислех си, че като поема някои от техните задължения, мога да изградя доверителни отношения със снаха си.
За мое огорчение съпругата на сина ми не ме възприемаше като част от семейството, отнасяше се с мен като с външен човек, усилията ми бяха напразни.
Снаха ми се опитваше по всички възможни начини да избягва контакт с мен.
Синът ми също започна да идва рядко, сякаш беше забравил как, въпреки че аз продължавах да му се обаждам.
От друга страна, той общува добре със семейството на съпругата си, празнуват всички празници заедно, често си гостуват и се канят на гости.
Оказва се, че той няма време да посещава родителите си, които живеят наблизо, но винаги иска да общува с роднините на съпругата си, които живеят в съседното село.
Аз също спрях да ги посещавам. Въпреки че исках да почиствам къщата им, да разхождам кучето им, да им нося пресен хляб, който бях направила, защото бях свикнала с детето си, не беше лесно да го оставя да си отиде така, сякаш ме е забравил.
Реших да подаря на снаха си един елегантен комплект прибори за хранене, който ми беше много скъп.
Така си мислех, че ще продължа да й правя подаръци и приятни изненади, защото нямах друг избор. И толкова много исках тя да бъде моя дъщеря, затова много се стараех, защото наистина виждах как децата ми се отдалечават от мен.
Имах нужда от това общуване. В края на краищата нямам никой друг освен сина си, той е единственото ми дете.
А наскоро, по време на рядък наш разговор, синът ми предложи на жена си да вземе моя подарък във вилата на родителите си, моите сватове.
Това толкова ме натъжи, че дори не мога да го изразя с думи, защото толкова много го ценях, че дори не го използвах, беше като нов. Дадох й го честно.
Тя не е харесала комплекта? Или пък не ме възприема като част от семейството? Как мога да подобря отношенията си със снахата?
Неотдавна срещнах снаха си и нейната сестра по време на разходка с куче. Прекарването на време заедно е интересно за тях, но какво да кажем за мен?
Когато се срещнахме, снаха ми ме посрещна строго и продължи по алеята, чуруликайки весело със сестра си, сякаш съм непознат.
Не искам да се оплаквам на сина си и най-вече не искам да обвинявам жена му за каквото и да било, не искам да има недоразумения в семейството.
Опитвам се да не притеснявам семейството на сина си, но не разбирам защо изобщо се дистанцират от мен. Какво ще се случи на стари години?
Наистина искам да общувам със семейството си. Но не знам как да го направя.
Нима никога няма да мога да бъда част от тяхното семейство? Моля, дайте ми някакъв съвет. Може би правя нещо погрешно, което кара семейството ми да ме отбягва.
