Всяка вечер, когато се прибера от работа, приготвям вечеря за съпруга си, сядам на масата и го чакам. Той влиза, аз го питам как е прекарал деня, а той ми разказва всичко.
След като се е нахранил достатъчно, става от масата, бута с крак стола, избърсва се с кухненска кърпа, отива и се свлича пред телевизора и започва да включва и превключва всички канали с пълна сила, като шумно коментира всичко, което вижда.
В същото време аз почиствам, мия чиниите, приготвям полуфабрикати за следващия ден и сядам на масата, за да измисля нещо ново, което да правя, за да не се налага да виждам или чувам съпруга си.Той ме отвращава. Занимавам се, за да не го срещна в къщата, преди да е заспал.
Дори тогава си лягам сама, седнала от моята страна на леглото. Ако нямам късмет и съпругът ми е в романтично настроение, просто изключвам мозъка си и се опитвам да се абстрахирам от реалността. Но преди шест месеца обичах съпруга си…
В този ден той се прибираше у дома след едноседмично отсъствие. Реших да го изненадам: купих хубав букет и отидох на гарата, за да го посрещна. Вече си представях как ще го прегърна, ще се приберем заедно вкъщи и всичко ще бъде както преди, но по начин, който никога не се беше случвал…
Тичах да посрещна съпруга си, но друга жена ме изпревари и се хвърли в обятията му, които бяха отворени само за нея. Разбира се, те не ме забелязаха и съпругът ми се върна у дома много късно този ден. Оттогава живея с изключени чувства и емоции.
Приятелят ми казва, че така трябва да бъде, че всички мъже предъвкват изневярата. А аз се примирявам с това… защо го правя – в името на децата. Не знам дали ще мога да живея така още три години, но трябва да го направя заради децата ни, които все още са в училище…
