Катя преживява загубата на майка си. Да, Ирина Викторовна далеч не беше млада, но човек винаги се надява, че любимите му хора ще живеят вечно. Лида мислеше да изхвърли вещите си, но по-голямата ѝ сестра беше против. Катя не ѝ позволила да изхвърли нито една от вещите на майка си и помолила сестра си да подреди всичко, да задържи това, което ѝ трябва, а останалото да даде на нуждаещите се.
Къщата на Катя е голяма, всичко щеше да се побере. Тя чакаше сестра си на верандата, потънала в спомените за детството си. Сестрата донесе всичко: дрехите на майка си, шаловете, мебелите, съдовете.Всички тези блага бяха изложени на верандата. Катя покани сестра си на масата.
Седяха заедно до вечерта и си спомняха за старите времена. Катя започна да събира багажа чак на следващата сутрин. Запази красивата посуда и внимателно разгледа всички албуми от дома на майка си. Докато подреждаше вещите, тя говореше на покойната си майка на ухо:
“Всичко е наред, всеки си отива в своето време, скъпа. Ти си имала късмет, не си имала болка, нито страдание. В спомените на хората сте останали светъл човек. Видяхте ли колко много хора плачеха на погребението? Ръцете ѝ стигнаха до дрехите на майка ѝ.
Катя полагаше специални грижи при сгъването на дрехите на майка си. Тя реши да пробва една особено красива. Беше любимият цвят на майка ѝ – лавандула. Тя се огледа в огледалото. Приличаше ѝ на майка ѝ. Катя пъхна ръка в джоба си и извади плик. Тя го погледна изненадано.
Вътре имаше много голяма сума пари. Явно майка ѝ е спестявала за черни дни, но е отслабнала толкова бързо, че не е имала време да ѝ каже за парите. Катя се обадила на сестра си и те поделили парите справедливо. Този ден беше рожденият ден на Катя. Тя си мислеше, че майка ѝ е направила подарък за рождения ѝ ден.
