Мислех, че не съществуват само женски приятелства, но се оказа, че изобщо не съществуват такива. Съществува само даване, от една страна, и вземане, от друга. Имах най-добър приятел от детството, Никита. Винаги бяхме заедно в училище и навсякъде.
Ако учителят ни накажеше, това ставаше едновременно и с двама ни. Ако щяхме да се караме, го правехме заедно. Ако след това родителите ни ни ругаеха, ние се защитавахме един друг. И така стигнахме до зряла възраст, мислех, че сме преминали през всичко възможно заедно.
Но после Никита реши да се ожени, а аз не харесвах годеницата му. Казах на Никита направо, че нещо не е наред с нея, че е по-добре да не бърза с това. Но той не ме послуша.Две години след началото на брака той открива съпругата си в леглото с друг мъж.
Това силно засегнало Никита и след развода той започнал да пие много. Никита пиеше ужасно, въпреки че се опитвах да го кодирам, но нищо не се получаваше. И тогава той случайно попадна в тежка катастрофа. Лекарите направиха всичко по силите си и сега трябваше да чакат Никита да дойде в съзнание.
Родителите му вече сами бяха възрастни и болни, а след това имаше и такава скръб. Аз поех всички грижи за тях върху себе си. Започнах да идвам при тях всеки ден, да ги водя до магазина за алкохол, да им нося храна, да се тревожим заедно и да чакаме Никита да се събуди.
И тогава се случи чудо, Никита дойде в съзнание. Той осъзна, че животът му е дал втори шанс, затова спря да пие, смени работата си и започна да се издига по кариерната стълбица. Година по-късно Никита беше просто неузнаваем, имаше нов социален кръг, от който аз явно не бях част. Там бяха само богатите и успелите.
Никита постепенно започна да забравя за мен. Аз бях единствената, която му се обаждаше и му пишеше. В един момент реших да не поемам повече инициативата; така Никита изчезна от живота ми. И тогава се случи голямата ми трагедия – баща ми почина. Родителите на Никита дойдоха на погребението, но той така и не се появи. Оправда се, че имал много работа. Няма повече приятелство.
