Миналата неделя чаках моята приятелка Светка да се прибере от смяна. Тя работи в нашия селски магазин. Нашето село е голямо и аз не познавам всички лично. Ето защо гледах на клиентите с интерес. Един възрастен мъж в овехтели дрехи си купи хляб и сметана, качи се в старата си кола и потегли нанякъде.
Той беше на около петдесет години. Изглеждаше само малко по-добре от просяците. Един мой приятел, продавач в магазин, кимна в негова посока: -Знаеш ли кой е този? – Не. Погледнах в следите на движещата се кола. -Това беше Николай Семенович, собственик на фабрика за облекло.
Това име беше познато на всички в региона. В нашето село този човек се споменаваше особено често. И всичко това, защото е оттук.Малко хора достигат такива висоти, произхождайки от обикновено фермерско семейство. Микола е даван за пример. Той е изключително богат благодарение на работата си.
Основава собствен бизнес и го развива сам. – “Сериозно ли? Защо изглежда по този начин и кара такава кола? Смяната вече беше свършила, затова Светлана се преоблече и излезе с мен. Вървяхме заедно и тя започна да говори: Знаеш, че тя знае какво се случва в квартала. “Баба ми каза.
Преди една година синът му почина. Казват, че конкурентите са го застреляли заради някакъв финансов спор. Можете ли да си представите? Той е бил младо момче, на осемнайсет години. Има толкова много легенди за тази история, че е трудно да се разбере кое е вярно.
Някои казват, че е отмъстил по-късно, други – че не е успял. Но нищо от това няма значение. Днес бизнесът му се управлява само от съпругата му. Той е купил къща в покрайнините на селото, дори извън него. Живее там сам. Хората едва наскоро са разбрали кой е този самотен човек.
Изненадан съм, че не сте чули нищо за него. Всяка друга стара дама разправяше за него. Накратко казано, той живее сам, кара този джип, разхожда се като безделник и яде много малко. Казват, че се обвинява за това, което се е случило със сина му. Казва, че всичко е било заради парите и затова се е отказал.
Освен това смята, че не заслужава да живее, ако единственото му дете е под земята.” Дълго време мислих за тази история. По някаква причина тя ме докосна дълбоко. Нещо ми подсказва, че този човек би разменил цялото си състояние за възможността да види сина си поне още веднъж.
