Къщата ми се намира в частния сектор. Улиците ни са тесни. Една кола може да мине без проблеми. Но два автомобила, движещи се в противоположни посоки, се разминават трудно по нашите улици. Трябва да демонстрирате майсторско шофиране, за да се разминете, без да одраскате своя или чуждия автомобил.
Към това се прибавя и фактът, че парцелите са оградени с верижна мрежа, от която стърчат клони на различни храсти, които стесняват и без това тясната улица. Оказва се, че е почти невъзможно два автомобила да се разминат на такива участъци от улицата.
Много собственици, включително и аз, редовно изрязват стърчащите клони на храстите. Но…Всяко семейство не е лишено от чудак. Имаме съседи, на които не им пука за преминаващите коли. Един от тях е непосредственият ми съсед. Преди няколко месеца подрязвах храстите до оградата си.
Когато съседът ми ме видя да го правя, попита дали ще подрежа и неговите храсти. Вече бях свършил своята част, градинските ми ножици са остри и добри, а изминаването на допълнителните десет метра не е голяма работа за мен, така че не му отказах.
Отрязах го и забравих за него. Но храстите имат склонност да поникват отново и отново, така че трябва да ги подрязвате редовно. “Когато видях съседа си, казах: “Вашите храсти трябва да бъдат подрязани отново. Отрежете ги сега, ако смятате, че е време да ги отрежете”, спокойно отговори той.
“Не съм ви наел за градинар”, казах му. “Е, тези клони драскат вашата кола, а не моята. Аз и без това съм си добре”, подиграваше ми се той. “Значи, след като го срещнах наполовина, той вече смята, че трябва да му режа храстите завинаги?
Разбира се, тази логика не ме устройва. Жена ми ме съветва да полея с киселина корените на храстите на съседа. Но аз все още не съм доволен от това саботажно решение на проблема. Все още не искам да се карам със съседа си. Но не знам как да го убедя по мирен начин.
