Имам сестра. Ние сме близначки, но освен родителите ни и рождения ни ден в един и същи ден, нямаме нищо общо помежду си. Марина, името на сестра ми, винаги е имала всичко лесно за себе си, заради “красивите си очи”. Аз трябваше да се трудя за всичко още от училище.
Не бях толкова общителна, нямах способността да усвоявам бързо информация. За сестра ми беше достатъчно да слуша в час и не се налагаше да пише домашна работа. А аз трябваше да седя над учебниците си, за да не се подхлъзна към слаби оценки.
Мариана вдигна поглед много бързо. Майка ми подкрепяше тази звездна слава, като постоянно даваше сестра си за пример и обезценяваше моите успехи. Вместо да ми помогне по какъвто и да е начин, самата Марина се опитваше да подчертае разликата между нас и своето превъзходство колкото се може повече. Тя и без това изглеждаше добре и на моя фон блестеше.
Фактът, че всичко й падна в краката, не се разви добре за нея. Тя не успя да завърши третата година в университета и се омъжи за свой състудент. Едно излизане в отпуск по майчинство води до друго и сега тя е на двадесет и пет години, има две деца, никакво образование, не толкова добър съпруг и малка заплата.
Аз пък, свикнал да работя здраво още от училище, сега съм ръководител на отдел. Работя в тази фирма от осемнайсетгодишен, учих задочно и веднага приложих теорията си на практика. Преди четири години се ожених и имам дете. Съпругът ми и аз имаме добри доходи, които ни позволяват да правим много неща. Например да водим сина си на частна детска градина.
Колкото и да е странно, това е нещото, което всички най-много не харесват. Майка ми се опитваше да ме убеди да помогна на сестра ми преди, но аз нямах такова желание.
Отначало се опитвах да ѝ помагам с пари, но после разбрах, че това се приема за даденост, хората дори ме питаха защо ѝ давам толкова малко, затова спрях. Именно когато тя излезе във втория си отпуск по майчинство в несигурното си положение, спрях да ѝ помагам. Със съпруга ми тъкмо бяхме решили да вземем по-голям ипотечен кредит за апартамент. За майка ми обяснението, че нямаме пари, беше, че ипотеката е доста убедителна.
Тя не знаеше колко печелим със съпруга ми, така че темата за помощта на сестра ми избледня. От време на време майка ми ме молеше да помогна на сестра ми, но това беше еднократно. Но когато разбра за частната детска градина, разбра, че не сме похарчили последните си пари за нея, и започна да ме засрамва. “Погледнах колко струва тази твоя частна детска градина. Слушай, ти нямаш нищо по-добро за правене от това да изхарчиш всичките тези пари?
Можеш да отидеш на обикновена. А ако беше толкова богата, щеше да помогне на сестра си вместо нея. Само си помислете: петнайсет хиляди за една детска градина. “Има ли там златни гърнета?” – продължаваше да ме пита майка ми. Търпеливо ѝ обясних, че в обикновената детска градина имаме само болести и трябва да наемаме бавачка. Майка ми работи, а когато не работи, помага на сестра ми. А свекърва ѝ живее далеч. Затова е решено, че ще е по-лесно детето да бъде записано в частна градина.
Има по-малки групи, по-внимателни учители и повече извънкласни дейности. Майка ми не отстъпи и всеки път повдигаше темата. Започна да ме моли да дам на сестра ми пари за нещо, от което тя наистина се нуждае. Не можах да издържа повече и казах, че сестра ми не ми дължи нищо. И аз ще харча парите си за семейството си, затова ги печеля на първо място.
Щях да ѝ помогна, защото е моя сестра, но Марина реагира така на помощта ми. Преведох пет хиляди на картата ѝ, а тя ми се обажда: “Купила си на малкия ботуши за зимата няколко пъти по-скъпи. Не е ли жалко за сестра ти? Моите деца не са като твоите. Това е неприятно и разочароващо. По-добре е да не давате нищо, отколкото да се оправдавате.
