Роден съм в богато семейство, живеехме в столицата. Родителите ми бяха добри и чувствителни, грижеха се за мен. Винаги помагаха на роднините ни. Същия ден с приятеля ми отидохме в луксозен търговски център, за да си купим есенни обувки. Там винаги можеше да се намерят маркови, висококачествени дрехи и обувки. Понякога си купувахме неща, които струваха цяло състояние. Парите не бяха проблем за нас.
Баща ми е успешен бизнесмен, а съпругът на приятелката ми е заможен човек. Приятелката ми е от провинцията, премести се в столицата преди седем години и се омъжи успешно. Майка ѝ все още живее там. Приятелката ми не посещаваше майка си, почти никога не я споменаваше в разговори. Когато бяхме в търговския център, майка ѝ се обади, тя я пусна на високоговорител, защото беше шумно.
Жената каза, че има нужда от нейната помощ, че е болна и има нужда от лекарства, но не може да ги купи, защото са скъпи. Тя се извини, че се е наложило да притеснява дъщеря си.
Приятелката замълча, а после каза с раздразнен глас: “Мамо, аз не тегля пари, ти получаваш пенсия, поискай я от съседа си и ще ти я върне, а ти трябва да си намериш работа. Сега съм заета, съжалявам, ще поговорим по-късно.” Слушах мълчаливо. Съжалих жената, че има такава дъщеря. Казах, че имам работа, и се прибрах вкъщи.
На път за вкъщи тя се обадила на съпруга на приятелката си и му разказала какво се е случило. Съпругът ѝ бил съвестен човек, който уважавал свекърва си. Той уверил, че ще направи всичко възможно, за да помогне на свекърва си, и се извинил за поведението на съпругата си. Вече не разговарям с приятелката си, тя ми се обажда, но аз не отговарям.
Изтрих я от контактите си. Съпругът ѝ наистина удържа на думата си и помогна на свекърва си не само с ботушите, но и я покани да живее при тях. Надявам се, че бившата ми приятелка ще се вразуми и ще даде приоритет на здравето на майка си пред новите ботуши. Родителите са най-ценното нещо, което имаме.
