Аз съм на 50 години. Голямата ми дъщеря е на 25 години, а най-малката – на 15. Отгледах децата си сама. Съпругът ми си отиде, когато те бяха съвсем малки. Наскоро по-голямата ми дъщеря се омъжи.
Веднага след сватбата почина свекървата на дъщерята, която дълги години страдаше от неизлечима болест. Свекърът трудно се справя със загубата на съпругата си и започва да кърми. Направихме всичко по силите си, за да го върнем в нормално състояние. Дъщеря му често оставяше внука си при него.
Той много го обичаше и никога не хленчеше в негово присъствие. Заедно се грижехме за внука си и ходехме с него в парка. В резултат на това станахме много близки. – Мамо, очите ти блестят. Толкова съм щастлива за теб!” – каза по-малката ми дъщеря. Скоро той се премести при мен, но не се оженихме.
Живеехме мирно и спокойно, без да мислим за нищо. Бяхме толкова заети с връзката си, че дори не осъзнавахме, че децата се разделят. Те бяха разделени. Дъщеря ми постоянно повтаряше, че съпругът ѝ ѝ изневерява, а мъжът ѝ казваше, че жена му е станала студена и не го обича. Като цяло нямах желание да се намесвам в отношенията им.
Зет ми си събра нещата и отиде при любовницата си. Всичко щеше да е наред, ако един ден дъщеря ми не ми беше казала: “Трябва да скъсаш с него.
Връзката ви с него е неморална. Не се нуждаете от него. Когато остарееш, трябва да се грижиш за внуците си, а не да играеш любовни игри. По-малката ми дъщеря ме посъветва да я игнорирам, защото след раздялата сестра ми изпадна в депресия.
Тя се опита да поговори с по-голямата си сестра, но без резултат. Оказа се, че не само дъщеря ми се опитваше да ме накара да скъсам с него, но и синът му беше против връзката ни. “Ако не я оставиш, няма да ме видиш повече”, каза той на баща си. Бяха готови на всичко, за да ни разделят. Но ние продължаваме да живеем в мир и хармония.
