В 11-и клас разбрах, че съм бременна. Страхувах се да кажа на майка ми, тъй като никога не сме били близки, и отложих новината. Но щом разбра, тя веднага съобщи на родителите на приятеля ми Саша, въпреки че никога не беше разговаряла с тях заради пренебрежението им към по-ниския ми социален статус.
Със Саша обаче бяхме дълбоко влюбени един в друг и не се влияехме от парите или социалното положение. Когато родителите ни обсъждаха положението ни, те ни изключиха от разговора.
Аз просто изпитах облекчение, че не ни принудиха да направим аборт. Подцених обаче безпощадността на родителите на Саша. След трудно раждане дадох живот на близнаците, както се оказа, само за да ми ги отнемат веднага родителите на Саша.
Объркана и изтощена, неволно подписах документите, които майка ми ми наложи, без да осъзнавам, че се отказвам от децата си. Те взеха близнаците, преместиха се в друга държава, а Саша изчезна.
Майка ми обясни, че са осиновили близнаците и са отпуснали пари за моето образование, което я устройваше, но ме съсипваше.Преместих се в столицата, постъпих в университет и въпреки че средствата покриваха образованието ми, сърцето ми болеше за изгубените ми деца.
Година по-късно Саша се сдоби с ново семейство, вероятно уредено от родителите му. Моето бъдеще остава неясно, но се надявам, че децата ми са щастливи и че някой ден ще се съберем отново.
