Когато със съпруга ми се влюбихме и се оженихме, всичко изглеждаше перфектно. След сватбата решихме да си купим апартамент с доларов кредит. През 2008 г. обаче настъпи кризата и вноските по кредита ни се увеличиха драстично. В разгара на този хаос съпругът ми напусна мен и двете ни деца на 5 и 7 години, като каза, че отива при друга жена.
Той ми остави апартамента, който беше по-скоро бреме, отколкото подарък, тъй като не можех да си позволя да изплащам кредита. Тъй като нямах друг избор, се обърнах към родителите си за помощ. Те ме подкрепиха, въпреки че често ми напомняха, че са ме предупреждавали за рисковете.
В резултат на това трябваше да взема трудно решение – да оставя децата си при майка ми и да работя в чужбина, като върша всякаква работа, която мога да намеря, за да събера пари, с които да изплатя дълга си. В продължение на две години работих неуморно, спестявайки всяка стотинка за заема и за бъдещето на децата ми.
Сърцето ми се късаше всеки път, когато децата ми ме питаха кога ще се върна. В крайна сметка, след като изплатих заема и спестих пари, се върнах… Вкъщи започнах бизнес с маникюр, работех от дома си, а по-късно и в салони за красота.
Упоритият ми труд се отплати и успях да осигуря достоен живот на децата си. Въпреки това все още оставах предпазлива в личния си живот и не се доверявах на мъжете, които проявяваха интерес към мен. Всичко се промени, когато най-голямата ми дъщеря Алина, която завършваше училище, ми каза, че иска баща ѝ да я придружи на абитуриентския бал.
Бях зашеметена и наранена от тази молба. В крайна сметка той ни напусна, когато имахме най-голяма нужда от него. Спорът ни по този въпрос доведе до кавга. Не можех да разбера как Алина може да забрави за действията му.
А дързостта на бившия ми съпруг да приеме поканата ѝ ми се струваше непосилна. Не можех да подкрепя решението ѝ и ѝ го казах директно. Сега си блъскам главата: как да се помиря с дъщеря си и същевременно да излекувам дълбоките рани, нанесени от баща ѝ?
