Никога не съм разбирала онези майки, които гледат на снаха си като на конкурентка по отношение на влиянието върху сина им. Те се опитват да задържат сина си в рамките на своето влияние.
Когато растях, бях наясно, че един ден той ще се ожени и ще изгради свой собствен живот. Заедно със съпругата си. И когато този щастлив ден настъпи, ще продължа живота си.
Този щастлив ден дойде, когато синът ми доведе приятелката си вкъщи, за да се запознае с мен. Наистина харесвах Тома. Тя беше най-подходящата за сина ми. Красива, с висше образование, вежлива, скромна. Какво друго е необходимо? Казах на сина си, че одобрявам избора му. След сватбата възникна въпросът за жилището на младоженците. Нито аз, нито зет ми можехме да си позволим да купим собствено жилище за децата. Затова ги поканих да живеят при мен.
За щастие, разполагах с тристаен апартамент с достатъчно пространство. Дадох им голямата спалня и се преместих в малката. Те сами си избраха мебели за стаята. Започват да живеят заедно
И тогава се оказа, че снаха ми… е напълно безпомощна по отношение на домакинството. Тя не можеше нито да готви, нито да чисти къщата, нито дори да пуска пералня. Ражда дете с бели коси.
Тя трудно можеше да се грижи за себе си. Научих я на някои неща (как да използва пералнята). Но не успях да я науча да готви и да чисти редовно. Не настоявах твърде много. Няколко пъти ѝ казах, но ако Тома отбягва домакинството като дявол от тамян, няма да правя проблем с това. Майка ѝ би трябвало да я е научила на всичко това.
А ако сватята не я е научила, нямам никакво желание да се карам с момичето за това. Но и не исках да обслужвам сина си и снаха си. Да им готвя, да им мия чиниите, да им пера… Не! Не искам и няма да го направя! Затова им предложих да се преместят в апартамент под наем и сами да организират живота си според възможностите и способностите си. Аз имам свои собствени планове за живота.
