Днес станах свидетел на постъпката на 25-годишен мъж, който беше шофьор на автобус 11.
На автобусната спирка влиза възрастна дама на около 80 години и сяда на една празна седалка; наблюдавам цялата картина; тя изважда една носна кърпичка и я обръща (в нея, разбира се, има копейки); брои нужната сума и моли шофьора да спре.
Той спира, както обикновено; бабата протяга парите и казва: “Благодаря ти, сине мой”. Но шофьорът не взема парите! Взе портфейла си и ме помоли да седна за около три минути.
След това бързо изтича до магазина и купи четири пакета мляко и заквасена сметана, хляб, макарони и месо! Изтича и занесе тези продукти на баба си. Бабата отказала и казала: “Няма нужда, пенсията ми стига за хляб” и т.н. Но човекът казал: “Ако не я вземеш, ще скъсам тази торба тук и ще я изхвърля.”
Бабата изплака горчиви сълзи, благодари му, пожела му късмет във всичко… Шофьорът влезе в автобуса. Една жена на около 40 години започна да говори: “Струваше ли си да харчите парите си и да губите времето ни за някаква благодарност?”
Човекът се обърна, отвори вратата и изпрати жената с думите: “Заради такива като вас старите хора смятат всички млади хора за невъзпитани, защото не можете да внушите на децата си нищо друго освен лицемерие и алчност!” Тя излетя от този автобус като тапа от шампанско, червена като домат!!! Браво, момче, повече като теб!!!
