Готвех котлети, когато 2-годишната ми дъщеря трябваше да отиде до тоалетната. Тъй като ръцете ми бяха мръсни, се обадих на съпруга си за помощ.
Докато той й помагаше, телефонът иззвъня – беше майка му. Свекърва му се скара, че се грижи за дъщеря ни. След това ме разкритикува, като каза, че не съм се съсредоточила единствено върху грижите за детето по време на отпуска си по майчинство.
Съпругът ми се опита да се извини и обеща да ѝ се обади по-късно. Веднага след това телефонът ми започна да звъни непрестанно – естествено, беше свекърва ми. С неохота отговорих, като в продължение на няколко минути изтърпях обвиненията ѝ, че се намесвам в разговора със сина ѝ и пренебрегвам майчинските ѝ задължения. След това сложих слушалката.
Скоро телефонът на съпруга ми иззвъня отново. Той твърдо каза на майка си, че не е уморен и няма нужда от почивка. Няколко часа по-късно, докато с дъщеря ми седяхме в кухнята, на вратата се позвъни. Свекърва ми дойде без покана, предложи да се грижи за децата и донесе бира за съпруга ми. Той отказа помощта ѝ и опитите ѝ да изведе дъщеря ни навън. Разстроена, тя си тръгна със сълзи на очи. Ние продължихме вечерта си спокойно.
Съпругът ми заспа, след като сложи дъщеря ни да си легне рано, а аз реших да изпия бирата, която свекърва ми беше донесла, за да се отпусна.
В продължение на осем години търпях властното ѝ присъствие, откакто се премести в едностайния апартамент в съседство с нас, за да се грижи по-отблизо за сина си. За щастие съпругът ми се противопоставя на нея. Намесата ѝ е досадна, но съм свикнала с нея. Поне бирата, която донесе, беше хубава.
