Оля седеше във фотьойла си и мълчаливо наблюдаваше как Никита опакова вещите си, като внимателно ги слагаше в спортната си чанта. “Вземи куфара, в него ще се поберат повече”, каза тя спокойно. “Не се притеснявай, чантата ми е голяма”, отвърна Никита и очевидно вече се смяташе за бивш съпруг. Той отиде до рафта с рамкирани снимки, избра тези с него и ги сложи в чантата си. “Не искаш ли сватбената ни снимка?” – попита саркастично Оля. “Виж колко си красив там.” “Не, не я искам.
Просто си я разгледай сама”, отвърна той сухо. Никита отвори гардероба и започна да вади дрехите си. На Олга ѝ стана неудобно да гледа това и отиде в кухнята, за да си направи кафе. “Колко отвратително – помисли си Олга, докато бъркаше захар в чашата си.” Добре, че това е моят апартамент, подарен ми от родителите ми за сватбата, а не общ, защото щеше да ни се наложи да го делим.
Тя с горчивина си спомни за съседката с удължените мигли, при която беше отишла Никита. Макар че, честно казано, някъде дълбоко в себе си се радваше да ги види как си отиват. Животът с Никита ставаше все по-труден – те бяха толкова различни. Запознаха се на работа.
Никита веднага привлича вниманието на Олга с интелигентността и добрия си външен вид. Заради нея той напуска бившата си приятелка и това е достатъчна причина Олга да се омъжи за него без колебание. Когато се ражда синът им Рома, целият ѝ живот се съсредоточава върху детето.
И по това време в живота им се появява същата съседка… Оля тъкмо допива кафето си, когато Никита влиза в кухнята и отваря шкафа със зърнени храни и макарони. Тя замръзна от изненада, когато той започна да ги разпределя. Той извади един пакет макарони, сложи го в торбичката, а другия пакет остави на мястото му.
Той взе половината от пакета с ориз и върна останалата част. Дори грахът и грисът, които той ненавиждаше, му бяха отнети. Щедро остави само кафето ѝ. В коша за пране има и твои неща – каза Оля и едва сдържаше смеха си. Никита влезе в банята и започна да подрежда съдържанието на коша.
Оля, без да може да се съпротивлява, го последва. Беше успял да сложи в чантата си паста за зъби и кубче сапун, но след саркастичната ѝ забележка ѝ върна шампоана за боядисана коса. “Как ще си поделим ромите?” – попита саркастично Оля. “Седмица с теб, седмица с мен?” “Не, той остава с теб, аз ще плащам издръжката” – каза Никита. Ти ще имаш пълноценно семейство, а аз ще продължа живота си – продължи тя подигравателно. Никита рязко отказа, като добави, че за детето е по-удобно да остане с майка си.
Когато се канеше да си тръгва, Оля му напомни за ключовете. Той ги хвърли на масата, грабна износените си чехли и излезе, като затръшна вратата. Останала сама, Оля се засмя. Тя си спомни как Никита не беше купил на сина си кола, казвайки, че той вече има такава, или как беше скъпил нормалните цветя. Сега разбираше как е била измамена от илюзиите ѝ. “Трябва да проверя дали не се е разделил с тоалетната хартия”, помисли си Оля с усмивка и последва сина си към дома на родителите му.
