Тамара и съпругът ѝ се готвеха да си легнат, когато Степан изведнъж каза: “Е, Тамара, приготви се! Утре сутринта отиваме в града. Ще ти покажа какъв е градският живот! “Какво ли не съм видяла там?” Тамара е изненадана. “Добре, да вървим… Ще направя туршии, мляко, сирене и други вкусотии за децата.” “Готви, но знай, че няма да седим. Имам други планове за утре.”
– Какви други планове?” Тамара се замисли, но не попита съпруга си. На следващата сутрин Степан изкара колата от гаража, а Тамара вече носеше тежки торби с лакомства. Денят беше слънчев и те бяха в отлично настроение. “Уау, ти си се облякъл! Приличаш на по-млада жена – каза Степан с усмивка – Красива си, както преди. Поставяйки съпругата си на предната седалка, той добави шеговито:
– “Е, почакайте! Ще те кача на един бриз!” Тамара махна с ръка, но се усмихна. Степан винаги е бил шегаджия и именно поради тази причина Тамара се влюби в него. Когато беше по-млад, той ѝ пишеше стихове, тромави, но искрени. “Кажи ми какви са плановете ни?” – попита Тамара.
“Когато стигнем там, ще разбереш” – Степан примижа лукаво. Скоро пристигнаха в къщата на децата. Степан вдигна тежките торби в апартамента, Тамара внимателно подреди храната на масата и сложи торбите в ъгъла.
“Ще ни дойдат добре”, каза тя, доволна от реда. Преди децата да успеят да се успокоят, Степан изведнъж каза: “Това е всичко! “Какво имаш предвид, татко?” – синът му беше искрено изненадан. “Това е изненада! Скоро ще разбереш”, отговори Степан със загадъчна усмивка. Стигнаха до голям магазин. “Е, изберете каквото искате”, каза щедро Степан. “Само всичко? Спечелихте ли от лотарията?” Тамара се засмя. “Не, не спечелих. Ако бях спечелила, сега щяхме да си правим слънчеви бани на плажа!
Тамара отдавна мечтаеше за нов чайник, голям и красив. “Виж, какво мислиш?” – попита тя съпруга си – “Ще го вземем. И ако има чайник, ще вземем чай и сладкиши. “Колко щедро!” – засмя се Тамара. Когато пазаруването приключи, Степан изведнъж каза: “Хайде всички да отидем в ресторанта. Не сте ли гладни? – На ресторант?! Какъв празник е това?
“Почти никога не ходим на ресторанти” – Тамара беше искрено изненадана. “Днес е специален ден” – загадъчно отговори Степан.
Седяха в ресторанта дълго време, наслаждавайки се на вкусната храна и атмосферата. Степан очевидно беше щастлив. “И така, ще се качим ли на въртележката или на цирка?” – попита той внезапно с усмивка. “Не на въртележката, знаеш, че ме е страх! А циркът… аз съм с теб всеки ден, като в цирк!” – пошегува се Тамара.
Когато най-накрая се върнаха в колата, Тамара попита: “Степан, какъв е празникът? Каква е нашата дата? – Никога няма да познаеш! Днес ставаме на 130 години заедно! Годишнина! – Сто и тридесет? “Още дори не сме родени!” – изненада се Тамара – Това е нашата обща дата. Ти си на 63, а аз скоро ще стана на 67.
Събрах всичко до деня, до месеца и ето го!” – Ти си истинска шепа! – Тамара ръкопляска. – Чудех се какви са тези бележки на бюрото ти. Оказа се, че изчисляваш дните. – Разбира се! Имам отлични оценки по математика в училище!” – гордо каза Степан.
“Знам твоите отличници… Горе-долу, предполагам – усмихна се Тамара. Вкъщи те пиеха чай от новия чайник и ядяха сладкиши. Тамара беше щастлива. А Степан седеше и мислеше: “Сигурно малко съм объркал изчисленията си, но това няма значение. Важното е, че Тамара се забавляваше и прекарахме страхотен ден заедно.” Тамара също се усмихваше: “Може би е направил грешка с датата… Но това вече няма значение за мен. Най-важното е колко много ме обича!”