Галина търпи пиянството на съпруга си в продължение на почти една година. Дълбоко в себе си тя се надява, че Олег ще се поправи. Но следите от червило по ризата му, миризмата на женски парфюм и скъпите подаръци, които явно не бяха за нея, говореха друго. Неведнъж е мислила за развод, за разделяне на апартамента.
Но мисълта, че дъщеря им Оля ще расте без баща, я спря. И Галина си поставя едно негласно правило – да издържи в името на детето. Нощем тя плачеше във възглавницата си, пиеше успокоителни и дори мислеше да отиде на психолог. Но й се струваше невъзможно да разкаже всичко на непознат човек. Вместо това тя помоли майка си за съвет: “Искаш ли да оставиш дъщеря си без баща? Помисли за Оля. Тя ще те намрази за това! Олег дава ли ви пари? Да, дава. Имаш от какво да живееш, имаш какво да ядеш. Затова бъдете търпеливи в името на детето!
– каза майка му строго. Олех продължил да се прибира вкъщи пиян, изчезвал за дни и не отговарял на телефона. Той не се интересуваше от дъщеря си – от здравето ѝ, от оценките ѝ, от приятелите ѝ, дори не я поздрави за именния ѝ ден. Галина събрала смелост и решила да поговори със съпруга си. Но Олег я изпревари: “Никъде няма да отидеш от мен. Виждала ли си се в огледалото? Напълнял си, обличаш се като сива мишка. Карина е нещо съвсем различно. Тя е красива, винаги добре поддържана, носи прекрасни рокли.
Хубаво е просто да я гледаш, камо ли да правиш нещо друго. На Халина ѝ се искаше да крещи, да плаче, да го изхвърли от къщата. Но вместо това просто погледна надолу и влезе в стаята. Олех, прегърнал телефона, говореше сладко на някого, наричаше я “кисонка” и “любима”. Кога за последен път ѝ беше казвал такива думи?
Минута по-късно той затръшна вратата и потегли. Халина си спомни за детството си. Баща ѝ също е крещял на нея и майка ѝ и си е тръгвал за през нощта. Един ден тя го намерила с друга жена, а вечерта на същия ден той крещял на майка ѝ за лошо приготвената вечеря и дори вдигнал ръка. Но майка ми се примирила с това. Тя вярваше, че всичко е по нейна вина. Галина решава, че няма да повтори грешките си.
Тя избърса сълзите си, извади куфара си и започна да го опакова, като хвърли вещите си на дъното. “Тя дори не свали закачалките.” “Дъще, събуди се. Отиваме. – Къде, мамо? – Към нови приключения. Няколко минути по-късно се качиха в такси до къщата на баба си. Майка ѝ се скара на Халина за решението ѝ, но тя не я послуша. Беше твърдо решена да започне нов живот преди Нова година – без Олег. В продължение на цял месец нямаше никакви новини от Олег. Той дори не изпрати подарък на дъщеря си за Никулден. “Кога ще ѝ кажеш? Осъзнаваш ли, че съсипваш живота ѝ? Тя не може да израсне нормално без баща си!” – мърмореше майката.
Но аз вече съм подала молба за развод. Ще отида в съда след една седмица. Седмица по-късно тя се среща с Олег в кантората на адвоката. “Моля ви, дайте ми втори шанс – каза той, изглеждаше изтощен, със сини кръгове под очите, небръснат и разчорлен. Ще се справя по-добре, обещавам – помоли той. Но Галина не повярва на нито една негова дума. “Защо? Карина е красива, стройна. Живей с нея. Не искам да те виждам или да те чувам. Ела да видиш дъщеря си, но тя скоро ще разбере какъв ужасен баща си. Изминали са пет години. Галина си намира добра работа и спестява за собствен апартамент.
Оля израства като умно и красиво момиче. Тя се справя добре в училище и печели награди на състезания. В работата си Галина се запознава с Костя – грижовен и галантен мъж. Той приема нея и дъщеря ѝ, разглезва Оля с подаръци и скоро започват да живеят като семейство. Един ден Оля се връщала от училище и видяла възрастен човек да проси близо до супермаркета. Това бил баща ѝ Олех. Момичето мълчаливо се приближи до него и му хвърли 10 гривни. Мислите ли, че съдбата е наказала Олег? Какво бихте направили на мястото на Галина?
