Когато бях на 40 години, а съпругът ми – на 45, искахме да имаме 3 деца. Но не успяхме да го направим. Е, обвинявахме за всичко възрастта, а аз си мислех, че няма да рискувам, защото лекарите препоръчват да се ражда преди 35 години.
Взехме единодушно решение да вземем дете от дом за деца. Когато със съпруга ми отидохме да се запознаем с децата, решихме, че който пръв привлече вниманието ни, ще бъде нашият избор. Оказа се, че това е красивата синеока Саша.
Отне му малко повече от 6 месеца, за да се адаптира към нашето семейство. Децата ни прекарваха много време с брат си. Отначало той беше затворен и скромен. Всички се опитвахме да направим Саша щастлив. Но се наложи да сменим четири детски градини заради агресивното му поведение. Той се биеше с всички, дори може да се каже, че ги биеше. В училище историята продължаваше по същия начин. Директорът постоянно ни викаше, бяхме опитали всичко с него, дори го водихме на психолог, но без резултат.
Децата ни вече бяха завършили университети и живееха в чужбина, а на съпруга ми му омръзна да се занимава със Саша, омръзна му от постоянните кавги и проблеми и ни напусна. Сашко започна 9-и клас, или по-скоро едва го изкара. реклами Започна да плаче, да използва забранени неща. Имах много проблеми с него. Похарчих много пари, за да не го задържат полицаите. Казах им, че го отглеждам сама, без съпруг.
Те ме съжалиха и ме пуснаха, но в замяна на това трябваше да платя прилична сума на няколко пъти. Но на Саша не му пукаше. Той продължи както преди. А сега съм на 60 години, без съпруг, децата ми са далеч, живеят на други континенти. А Саша е в затвора. Съсипах целия си живот с едно решение, което мислех, че е за добро. Оказа се, че това е нещо ужасно…
