В един клас имаше една поничка на име Маричка. Всички момчета винаги я наричаха дебела, тлъста и т.н. Понякога тя мълчеше или плачеше, но нито веднъж не тичаше, за да настигне и удари някое момче. А те се смееха още повече: “Кравата бяга!”. И така, това продължаваше почти през цялото време.
Изведнъж в класа им дойде ново момиче, Настя. Тя беше почти два пъти по-висока от Маричка! Така тя веднага стана нова жертва на подигравки. Преди това обаче момичето учело в друго училище и там никой не я тормозел: всички деца в двора играели с нея и разговаряли с нея. Всичко започнало със ситуация в столовата, когато едно момче на име Денис купило кифла и я хвърлило по Настя с думите “Яж, дебеланко!”.
Момичето се изненада, но се отърси от трохите и не им обърна внимание. После вървяла по коридора и едно момче казало нещо за извивките ѝ. Този път тя не можа да се въздържи: “Ти луд ли си? Толкова ли ти е безинтересен животът, че се интересуваш само от задника ми? Не ти забранявам да го правиш, чувствай се свободен! След това те престанали да я тормозят за известно време. Но скоро се появила нова ситуация.
В часовете по физическо възпитание децата трябва да прескочат коза. И дойде ред на Настя. Под тежестта ѝ козата падна, но момичето не изгуби хладнокръвие и направи добро салто: така че се приземи на пода без никакви проблеми. Но беше невъзможно да се спре смехът на момчетата. Настя решително каза: “На какво се смеете? Имате гимнастичка в класа си, вдигнете я! Момчетата бързо се затичаха и започнаха да я вдигат, смеейки се.
Тогава започнаха празниците. През това време Настя реши да отслабне. Тя се стегна, боядиса косата си и стана още по-красива. Когато дошла в училище, повечето от момчетата били много изненадани. Сега всеки от тях искаше да се сприятели с нея.
Вместо това момичето се приближи до Денис и се усмихна широко. “Искаш ли да ти помогна да измислиш нови подигравки?” – каза тя. Настя беше себе си през цялото време. Никога не се притесняваше от себе си, а по-скоро знаеше как да се постави на мястото си, да върви гордо и да игнорира всички. Точно това трябва да възпитате у децата – увереност!
