Прибирах се вкъщи след тежък работен ден и се чувствах изтощена. Изведнъж любимият ми се обади и ми съобщи, че днес имаме гости – пристигнала е сестра му. Не обичах посещенията без предупреждение, затова не бях ентусиазирана, но какво можех да направя. Людмила е сестрата на годеника ми. Тя е на 17 години и скоро ще завърши училище. Живее с родителите си извън града.
Никога не й е липсвал брат й, докато изведнъж не й се прииска да го види.Прибрах се вкъщи, съпругът ми пиеше кафе, а в спалнята ми, на тоалетната масичка, седи едно момиче и се снима.-Знам, че стаята ми е много хубава, но кой ти е разрешил да влезеш тук?”-Ах, здравей”, прошепна момичето и излетя в коридора.Исках да се успокоя, да пия чай, да ям бисквити, но в кухнята не беше останало нищо, въпреки че се бях запасила за уикенда.
Бях нервна и съпругът ми ме попита дали ще взема Людмила с мен на следващия ден, за да се срещнат с един приятел, та да прекарам време със сестра му? Моята Кася летеше от Израел за първи път от една година, бяхме се уговорили да се срещнем и аз нямаше да променя плановете си. Казах му да се погрижи сам за сестра си, а не да хвърля грижите върху мен. На сутринта се оказа, че съпругът ми вече е заминал, а сестра му вече чакаше подготвена да си тръгне.
Попитах я къде отива, а тя каза, че иска да види града, да отиде в някое кафене и да разгледа. Казах ѝ да използва мобилни приложения за разглеждане на забележителности, тъй като е младо и модерно момиче, така че със сигурност ще се справи. на лицето ѝ се появи израз на недоволство. Попитах какво се случва, след което чух, че родителите ѝ не са ѝ дали никакви пари и тя няма пари да си купи дори билет за градския автобус.
Нямах намерение да ѝ давам пари. Можете да посетите града, без да харчите твърде много. Дадох ѝ ключа от апартамента, телефонния си номер и си тръгнах, за да се срещна с приятелка. Когато се прибрах вечерта, намерих там свекърва ми, съпруга ми и Людмила.
Веднага започнаха да ме нападат с коментари каква лоша болногледачка съм била. Как можех да оставя детето си да отиде в града без пари? Не издържах и помолих жените да си тръгнат – оставих дъщеря си без никакво разрешение! Ние си имаме собствен живот и собствени планове, нямам време да се грижа за дете. По-добре е да си тръгна – съпругът ми не взе моята страна и се възмути също толкова, колкото и майка му. Нямах никакво намерение да обяснявам каквото и да било, имах отдавна насрочена среща с приятел. Разговорът ни също завърши със спор – какво бихте направили на мое място?
