Със съпругата ми имаме малка уютна вила. Когато дойде пролетта, отиваме там и оставаме до настъпването на студеното време. Харесва ни да живеем по-близо до природата, да дишаме чист въздух, където има спокойствие и всичко е естествено.
Имаме малка ферма, но тя все още изисква време и усилия. Отглеждаме домати, краставици, ягоди, череши, касис, малини, лук, тиквички, билки, моркови, цвекло и цариградско грозде. Жена ми се грижи за това, а аз бавно привеждам в ред самата дача, но и тук ми помага моята любима. Преди три години добавих втори етаж и беседка с барбекю, за да седим вечер в уютна атмосфера. Цяла година мислихме: да построим или да не построим баня? Искахме да поканим семейството и приятелите си и сами да си вземем парна баня.
Но в действителност това беше по-трудно. Разбира се, трудно е да се справяш с всичко сам. Реклами Съпругата ми помагаше, доколкото можеше, но си имаше достатъчно работа с градината и домакинските задължения. Тогава решихме да помолим приятелите си да помогнат: обадихме се на почти всички, но всички бяха заети, въпреки че всички бяха пенсионери.
Дори през уикендите никой не разполагаше с поне няколко свободни часа. Беше неприятно, но те не ни дължаха нищо, ние се справихме и без тяхната помощ. Не изпитвахме неприязън към тях, защото бяхме в контакт с тях от много години. Накрая строежът беше завършен. Поканихме нашите приятели.
Всичко беше чудесно: пекохме на барбекю, варихме се в банята, седяхме в беседката, почерпихме ги с храна от нашата градина, направихме салати, а съпругата ми приготви много вкусни ястия. Изобщо всичко беше чудесно. След тези събирания те започнаха да ни се обаждат всеки уикенд, да ни идват на гости, без да харчат и стотинка за храна, а дори не носеха месо. Когато парната баня беше завършена, те нямаха повече работа и грижи и разполагаха с много свободно време. На всичкото отгоре всяка такава парна баня завършваше с това, че те оставаха при нас за няколко дни.
Накратко, бяхме уморени от тези досадни гости. И тогава те започнаха да идват без предупреждение. Жена ми не можеше да ги отпрати: те бяха приятели, а не непознати. Освен това в такава ситуация дори не знаеш какво да кажеш.
“Уморихме се от теб, върви си вкъщи”? Тогава разбрах, че трябва да взема ситуацията в свои ръце. Когато приятелите ми се върнаха следващия път, им разказах за плановете си за нашата вила. Казах, че ще построим плувен басейн на мястото и описах целия работен план.
Той добави: “Така или иначе идваш тук всеки уикенд, така че нека правим всичко заедно! А след работа ще печем месо на скара и после ще плуваме в басейна.” След като чуха това, те спряха да идват и дори да се обаждат. Все още не мога да разбера какво е толкова трудно в това да помагаш на приятелите си. Жена ми беше разстроена от ситуацията, но аз бях щастлив, че вече не трябваше да обслужвам никого и да си губя времето за хора, които не го заслужават.
