Таня беше уморена. Беше сама от шест години, откакто съпругът ѝ я напусна. Дъщеря ѝ се омъжила преди една година и се преместила в друг град. Таня беше само на четиридесет и две години – чудесна възраст за една жена. Втора младост. Таня беше домакиня, готвеше вкусно и всички наричаха нейните кисели краставички с домати шедьовър. А кой би направил тези краставици? Балконът вече беше затрупан с непотребни буркани. “Не бива да се суша сама, толкова съм красива!” – каза Таня на приятелките си. А те й отговориха: “Не! Търсете човек! Има достатъчно самотни хора навън.” Един от тях препоръчва на Таня офис, наречен “Шаферът”. Таня си помисли, че това е малко глупаво.
Но, от друга страна, тя вече беше на четиридесет и две години и това число я изнервяше. Старият часовник на баба ѝ дрънчеше и ѝ напомняше, че времето изтича. Затова Таня отиде в офиса. Любезната дама с пурпурни очила каза: “Наистина имаме най-доброто. Нека да разгледаме заедно, в нашата база данни, да седнем един до друг.” “Да, всички са красиви”, усмихна се Таня. Откъде знаеш, че е твой?” “Добре е обмислен – отвърна жената. Това е достатъчно време, за да разбереш дали е твой, или не.
Да продължим ли или да потърсим някой друг? – Кого издаваш? – Мъж! – Какво искаш да кажеш? – Да! Една седмица с теб. Слушайте, тук не сме срамежливи булки, а минаваме направо към същността. И при нас няма ненормални или луди хора. И Таня изведнъж се ентусиазира.
Идеята й хареса. Заедно с малиновата дама избраха петима кандидати. Таня плати малка сума и побърза да се прибере у дома. Първият щеше да пристигне тази вечер. Таня облече зелена рокля – цветът на надеждата. И диамантени обеци, които рядко вадеше от старата си кутия за бижута. На вратата се позвъни. Таня първо погледна през ключалката. И видя рози. Тя дори изпищя от радост. Тя отвори вратата. Мъжът беше елегантен, точно като на снимката. Седнаха на масата, а Таня беше приготвила всичко.
Тя постави букета в средата на масата. Таня хвърли поглед към приятната гостенка и си помисли: “Това е то! Няма нужда от други. Само тази! “Започнахме да ядем салатата. Бъдещият съпруг изсумтя: “Защо го осоли толкова много?” Таня се усмихна смутено и му подаде печената патица. Бъдещият съпруг сдъвка едно парче: “Малко е твърдо.” Всичко останало също не му харесваше. Таня забрави за най-важното – виното – беше прекарала много време в избирането му. Наля го и каза: “Е, за да се запознаем!”. Гостът помирисва чашата и отпива малко: “Евтино е.” Той се изправи: “Добре, нека да видим как се справяш.” Таня взе букета и му го подаде: “Изобщо не обичам рози. Довиждане.
През нощта Таня поплака малко: съжаляваше. Но предстоеха още четири срещи. Вторият мъж се появи на следващата вечер. Той влезе уверено: “Е, здравейте!”. Той миришеше на нещо силно.
Таня попита: “Отбелязал ли си някъде срещата ни?” Той се усмихна: “О, хайде! Слушай, имаш ли телевизор? В момента има мач. Ще обсъдим всичко по едно и също време.” Таня отговори рязко: “Ще гледаш телевизия вкъщи.” През нощта тя отново плачеше сама. На следващия ден дойде третият кандидат. Той не беше красив, имаше старо сако и непочистени нокти. И обувки в кал. Таня вече мислеше как да го разопакова учтиво. Но реши първо да го нахрани. Той яде жадно, бързо и много похвали Таня.
Тя дори се смути. Тя извади киселите краставички. “О, Боже мой! ” – възкликна не толкова красивият мъж. “Това е най-доброто нещо, което някога съм ял! ” И тогава часовникът на баба удари. Красивият мъж се заслуша: “Какво е това стържене?” Той влезе в стаята, седна на една табуретка и погледна часовника си: “Ще бъда бърз! Имаш ли някакви инструменти?” И скоро часовникът започна да тиктака чисто и звучно, а Таня беше щастлива да чуе такъв нежен звук. Тя си помисли, че това е знак.
Той не беше красив мъж и трябваше да стане неин съпруг. Той е добър във всичко, майстор занаятчия, а това, че обувките и ноктите му не са много добри, е нищо, той ще ги измие и почисти. Освен това той е третият – щастливо число. Сега трябваше да прекарат нощта. Затова Таня се подготви за това, отиде в козметичния салон, постла копринено бельо с големи рози (тя ги обичаше, честно казано). Когато Таня излезе от банята, гостът ѝ вече беше задрямал, просто ей така, без да се съблича.
Таня не се смути от това. Тя погледна спящия мъж с нежност: “Уморен си, бедняк.” И тя внимателно легна под одеялото до мен. И тогава започна кошмарът. Този господар започна да хърка. Виртуозно, силно, интензивно. Таня покри себе си с възглавница, после него, после обърна сънливия хъркач – без резултат. Тя остана будна през цялата нощ, не заспа. На сутринта гостът отиде в кухнята, където Таня седеше мрачна: “Е, да си донеса ли нещата тук тази вечер?” Таня поклати глава: “Не, съжалявам. Ти си мила, но… не!” Четвъртият, брадатият, се стори на Таня като герой от добър стар филм за геолози.
Тя дори му позволи да пуши в кухнята. Брадатият мъж всмукна и каза: “Таня, трябва да се споразумеем веднага. Аз съм свободен човек. Обичам да ловя риба, обичам да излизам с приятелите си. И не ми харесва, когато ми се обаждат и ме питат къде си, къде си? Добре?” Таня го наблюдаваше как изтръсква пепелта в саксията с орхидея и попита: “Може би търсиш и жени?” Брадатият мъж се усмихна: “Защо не? Казах свобода! Това е нормално за един мъж.” След това Таня дълго време проветряваше кухнята.
Главата ѝ се въртеше, чувстваше се безумно уморена, сякаш цялата ѝ енергия беше изцедена от нея. Дори не си направи труда да измие чиниите. На сутринта Таня отвори очи, зад завесите беше слънчево, а врабчетата цвърчаха щастливо. Таня изведнъж осъзна колко добре се чувства. Събота е. Тя не бърза, никой не я притеснява, никой не мърмори, не шумоли и не хърка. Чиниите? Тя може да ги измие, когато пожелае. Мир и свобода. И тогава телефонът иззвъня: “Татяна! Обаждат се от офиса на шаферите. Имаш още един кандидат днес, помниш ли? Той е страхотен, този определено е твой! ” Татяна буквално изкрещя в телефона: “Зачеркни ме! Изтрийте ме от базата данни! Никой друг! Шаферът е този, който не е там!”
