Баща ми толкова много не искаше аз да наследя нищо след смъртта му, че регистрира цялото имущество на жена, с която живееше от много години, но нямаше официални отношения. Но тя почина и децата ѝ-наследници разделиха всичко помежду си, като изхвърлиха баща си от апартамента. Той е на шейсет години и няма нищо, затова дойде при мен и поиска пари. Заплаши, че ще ме съди, ако откажа.
Много добре си спомням как родителите ми се разведоха. Не обелвам майка ми, тя също беше добра, но баща ми се разминаваше с нея. По време на развода се деляха само лъжиците, одеялата и спалното бельо. Баща ми дойде с полицията, за да накара майка ми да му даде телевизора, а майка ми скри други неща, за да не ги вземе баща ми. Беше толкова ужасно, че все още ми става лошо, само като си спомня за това.
– Какво правите, момчета! Трябва да се срамувате от себе си. Едно дете гледа всичко това! – Бабите, които най-трудно понасяха развода, се разплакаха.
–Не съм сигурна, че това е моето дете! – крещеше бащата и обещаваше да провери бащинството си.
Когато течеше делото за издръжката, беше направен тест, който потвърди, че баща ми е мой баща. Бащата не беше доволен от това, но не се бореше повече в съда. Просто се опитваше да поддържа издръжката възможно най-ниска, въпреки че по онова време печелеше много добре.
Разбира се, той не се свързваше с мен; нито телефонно обаждане на рождения ми ден, нито коледна картичка. Превеждаше присъдените пари на майка ми и това беше всичко. Мама продължаваше да заплашва, че ще отнеме родителските му права, но когато разбра, че това само ще го направи по-щастлив, спря да говори за това.
Баща ми не поддържаше връзка и с баба ми, която не спря да общува с мен. Той я смяташе за предателка, която се е подлъгала по патетичните тиради на бившата му съпруга.
Баща ми бързо се сприятели с някаква жена. Тя също беше разведена и имаше две деца, малко по-големи от мен. Живели известно време в нейния малък двустаен апартамент, после го продали, баща ми добавил пари и купили друг, много по-голям.
Някои от приятелите на майка ми, които все още поддържали връзка с баща ми, разказвали, че баща ми регистрирал цялата си собственост на партньорката си. Апартаментът, колата и всичко останало е записано на нея, за да не наследя нищо след смъртта му. Майка ми беше бясна, избълва последните обиди срещу баща ми и реши да затвори тази глава от живота си веднъж завинаги.
Не след дълго самата тя срещна един мъж. Между нас нямаше особена топлота или нежност, но доведеният ми баща винаги се отнасяше към мен добре и с уважение, а аз отвръщах на чувствата му. Синът му стана мой по-малък брат и все още сме близки. Семейството ни се развиваше много добре. Майка ми печелеше добре, а съпругът ѝ – още по-добре.
Те ми дадоха добро образование и ми помогнаха да ремонтирам апартамента, който ми беше оставила баба ми по бащина линия. Омъжих се и ми се роди дете. Майка ми и доведеният ми баща се преместиха в планината, където си построиха нова къща, а брат ми учи в Германия. Аз съм ценен професионалист, щастлива съпруга и майка на двегодишна дъщеря.
Прекарах дълго време с психолог, за да работя върху травмите от детството, които родителите ми мибяха нанесли, но това ми помогна. Отпуснах се от ситуацията и вече не ме притесняваха внезапните спомени от миналото. Особено полезно ми беше, когато баща ми позвъни на вратата ми.
Той беше остарял през годините, но беше разпознаваем. Това беше шок за мен, тъй като не бях чувала за него повече от двадесет години. – Здравей, дъще. Ще ме пуснеш ли да вляза или ще стоим така на прага? Без да казвам и дума, се отдръпнах, за да го пусна да влезе. В главата ми се завъртя такава въртележка от мисли, че не можех да изкарам думите. Баща ми мина през апартамента, поклащайки глава. Не го безпокоях.
– Как всичко тук е преустроено, не познавам апартамента, в който прекарах детството си – каза той, сядайки на кухненската маса. – Ще ми направиш ли чаша чай? Включих чайника и погледнах баща си. Малко вероятно беше да е минал оттук и да е решил да ме посети от такова разстояние. Беше очевидно, че е дошъл за нещо, но се бавеше с разговора. Налях чая, сложих го пред него и го попитах защо е дошъл.
Той ми каза, че наложницата му е починала и децата ѝ са го изхвърлили от апартамента, като са взели и разделили всичко помежду си – апартамента, колата, почивната база и дори банковия депозит. Не му оставили нищо. Смеейки се в лицето му, те го посъветвали да отиде в съда и да докаже там, че е купил нещо и има право на нещо.
Разбира се, той ще отиде в съда, но това не е бърз процес. Сега трябва да живее някъде и да яде нещо. Не може да си позволи да наеме къща. Наскоро е загубил работата си и му остават няколко години до пенсия. Тогава се сети за мен.
– Този апартамент е принадлежал на майка ми, моят дял би трябвало да е тук, но тогава не го поисках. Сега съм в трудна ситуация. Имам нужда от пари.
– Баба ми ми подари този апартамент, когато беше още жива. Нищо тук не ти принадлежи. Ти дори не дойде да се сбогуваш с нея.
– Не е твоя работа дали съм дошъл, или не. Това е апартаментът на майка ми, аз съм неин законен наследник. Тя трябваше да ми го остави, но ти взе всичко, така че ми дължиш пари. Освен това ти плащах издръжка, така че сега ти трябва да ме издържаш, ясно? Ако не искаш да го направиш по лесния начин, ще потърся правата си в съда.
Отворих уста, за да отговоря на този човек докъде може да стигне с исканията си, но в този момент съпругът ми и дъщеря ми се върнаха от разходка. Бащата се опита да вземе внучката си на ръце, но тя се отдръпна от него, плачейки, и аз помолих съпруга си да го изведе през вратата, което той направи с цялата си любезност. Бащата крещеше, че ще ме съди, защото съм отказала да му дам парите по взаимно съгласие.
Съпругът ми попита кой е и какво иска. Трябваше да му обясня всичко. Съпругът ми знаеше ситуацията в семейството ми, но без никакви подробности, но сега трябваше да го запозная с всички мръсни нюанси.
След това се обадих на майка ми и ѝ разказах за необичайното посещение. Тя се ядоса и изруга, но каза, че няма за какво да се притеснявам. Тя и съпругът ѝ познават много добър адвокат, когото ще помоли да разгледа въпроса.
– Този нещастник няма да получи нищо. Много добре, че децата го ощипаха, кармата се връща. Ох, жалко, че не бях там, щях да му покажа къде му е мястото – ядоса се мама. След като поговорих с нея, някак си се почувствах по-добре.
Абсолютно не ме интересува къде и за какво ще живее човекът, който положи толкова усилия, за да ме остави без нищо. Дори за миг не изпитах угризения на съвестта. Може би аз съм лош човек?
