Омъжена съм от почти 34 години. Имам възрастен син, който има собствено семейство. Синът ми е на 33 години, а внукът ми наскоро навърши една година. Снаха ми е на 27 г. Честно казано, със снаха ми не се разбираме много добре. Животът под един покрив с нея не влизаше в плановете ми. А и тя не искаше да живее с мен. Така че след сватбата те започнаха да живеят в апартамент под наем. Решават да спестят за собствен. Натрупването ставаше бавно. Живееха за удоволствие. Ходеха на море, купуваха си нови джаджи, нови дрехи, защото бяха млади и искаха да живеят. А заплатите им не бяха много високи. Забелязвах всичко, но си мълчах, не се намесвах. Свекърва ми забременя. Те очакваха първото си дете. Но все още живееха в апартамент под наем и имаха много малко спестявания, недостатъчни дори да си купят двустаен апартамент.
И тогава не започнах да им давам съвети, те бяха възрастни и щяха да се оправят сами, защото всички се учим от грешките си. Ако са доволни от хората, които дъвчат мазнини в апартамент под наем, така да бъде. Снаха ми роди син. Радостта ни нямаше граници.
През първите шест месеца всичко беше наред, но след това синът ми беше уволнен. Той си намери друга работа, но заплатата беше много по-ниска. Парите станаха малко. Синът ми ме помоли да ги прибера за известно време. Не му отказах. Как бих могъл да откажа на единствения си син? Освободих стаята, а те се преместиха в моя апартамент. Отначало живеехме мирно и тихо. Снаха ми помагаше в почистването, а аз се грижех за внука си.
Преди това не знаех, че снаха ми готви толкова добре. Случвало се е сама да купувам хранителни продукти и да плащам сметките за комунални услуги. Мислех, че така се пести. Но един ден всичко се промени. Снаха ми показа зъбите си. Тя остави мръсните чинии в мивката и не сготви.
Оправдаваше се, че не може да се справи с детето. Един ден се прибрах от работа и намерих планина от мръсни чинии в кухнята, а снаха ми говореше по телефона. От разговора разбрахме, че тя и нейните приятелки са решили да се съберат в моята къща. Отказах и ѝ казах, че е трябвало да ме попита, преди да вземе това решение, защото това е моята къща. Тя избра правилната, обади ми се и разказа на сина ми всичко, но само своята версия. Вечерта си събраха нещата и си тръгнаха, без да се сбогуват. До ден днешен синът не се е обаждал, нито е идвал на гости.
