Отдавна не харесвах снаха си, още преди да се запознаем, защото тя беше в същия клас като сина ми и ясно си спомням как на родителските срещи родителите постоянно се срамуваха от нейното поведение, защото тя беше изключително непослушно момиче. Въпреки че имаше много добър ум, тя изобщо не искаше да учи и изобщо не уважаваше по-възрастните. Не мислех, че може да се промени с възрастта, за мен тя беше и все още е основният хулиган на класа.
До последно се надявах, че няма да се стигне до сватба, но синът ми й предложи брак сякаш напук. В резултат на кавгата между мен и сина ми така и не отидох на сватбата, защото не исках да виждам как синът ми гради щастие с такъв човек. На следващия ден след сватбата се оказа, че снаха ми дори се е разстроила, когато е разбрала, че няма да присъствам.
Освен това тя изрично искаше да види как синът ми ще завърже възел с нея, за да се почувствам още по-зле… какъв срам! След сватбата двойката се премести в Полша, а след това синът ми просто спря да общува с мен заради стара обида. Чувствах се зле, защото независимо за кого се ожени, той си оставаше мой син, а по-късно дори съжалявах, че съм застанал на пътя на сватбата на сина ми с неговата любима, но нищо не можеше да се промени, бях останал съвсем сам… Един ден, както обикновено, станах рано сутринта, отидох да работя в градината и работих там до обяд, когато изведнъж в двора ми нахлу едно малко момиченце, което явно не беше от нашето село.
Последва я момиче, което беше толкова красиво, елегантно и само няколко черти на лицето я издаваха, че е точно това момиче, което смятах за най-добрата кандидатка за съпруга на сина ми. Оказа се, че именно синът ми държи на мен, но снаха ми, напротив, искаше да говори с мен и дойде при мен не сама, а със собствената ми внучка, за която дори не знаех.
