Бившият ми съпруг някак си успя да измъкне парите. Още същия ден разбрах, че това не е било спешно, а планирано действие. Притеснена, започнах да му се обаждам. Телефонът не отговаряше. После проверих вещите му. Всичко беше там, с изключение на документите и парите му. Разбрах, че той е избягал и е оставил мен, бременната жена, сама. В апартамент под наем, който все още не беше платен.
Нямах време да се натъжавам. Започнах да действам. Най-напред изтеглих кредит и платих за апартамент. Намерих си работа на пазара. Вкъщи тя плетеше и продаваше продуктите си в социалните мрежи. След като ражда, тя не остава вкъщи. Взех дъщеря си със себе си, за да работя на пазара. Не спях достатъчно, едва свързвах двата края, но какво друго можех да направя? Две години по-късно започнах да си търся друга работа. Намерих работа като продавачка в супермаркет. Платиха ми девет хиляди. Нещата потръгнаха по-добре.
Успях да изплатя заема. Постепенно си проправих път нагоре по стълбата: отначало ме повишиха до старши продавач, а три години по-късно станах администратор на търговския отдел. Заплатата ми нарасна дотолкова, че изтеглих кредит в чужбина и си купих двустаен апартамент.
В личен план нямаше промени. Мъжете, които се приближиха до мен, изчезнаха веднага щом разбраха за дъщеря ми. Бившият ми съпруг не се е изявявал по никакъв начин. Когато дъщеря ми попита: “Къде е баща ми?”, тя отговори честно: “Той избяга, когато забременях.” Реклами Изминаха десет години. Един ден, когато си тръгвах от работа, видях бившия си. Той ме чакаше. Игнорирах го и минах покрай него. Той ме последва.
Той ме последва до апартамента. Чакаше ме пред къщата. Продължих да го игнорирам. След това се опитах да премина към дъщеря си. Момичето се страхуваше от баща си. “Какво искаш?” – попитала го строго един ден. “Разбирам, дойдох да се извиня и…” – казал той. “Не ме интересува какво разбираш. Остави дъщеря ми на мира, плашиш я. Изчезвай и никога повече не се връщай – прекъснах го грубо… – Нямаме нужда от този червей, който се страхува от отговорност.
